за Родопите и родопския диалект

(по Крилов)

Мравчица аднá кафява, работлива,
сóвне ли са рап ти
горб превива.
Сламка сýрне, клечка, зóрно;
цаль день рап ти неуморно.

Скакаль гльода. На акълън хи са чуди.
Той утерно със слóнцено
са буди.
Цаль день скрúпе- на свирач са прави
и гльода да го не настóпят крави.

Да свири яце- яце го не бива,
ала на мрáвчицана
са присмива:

- Нимой са мравке, впряга като роб,
чи то животяс
толкова е кроп!
Зимóска в дупчицине са фъврéте,
земьона са вковé и врють измрете.

Цало лято скакаль скрипе- да отдóхне,
че фавият ли го в свитък
и са всóхне.
Пък мравкана са впряга: сýрне, сбира…
Настóпи я буднó и та…
умира!...

зорно-( в смисъл) зърно