за Родопите и родопския диалект

(По идея на художника Дичо Капушев след постановката “В очакване на Годо”)

Над десет трудни години минóват,
морú людесе голям фукарлоk.
Парúцисе дребни, дéсо ги дават,
не стигат да плащаш вóда и ток.

Нáбързе старци са куртулúсват,
борзат “нагоре” аднó по аднó.
Пък дрýгисе люде кóга ли чакат?
Д›ли не чакат да дойде Буднó?

Тьожка година бе- фáти на сýша,
фасуль, патáто ги слонце горя
и на людéсе хми дойде до гуша,
чи парламентън и той не узря.

Празник наблúжа- търговцисе борзат,
мочим да купим аднó по аднó.
Трудно людéсе му крáето ворзват,
други ша чакат да дойде Буднó.

Хем на калéсват в стара Европа,
хем си на знаят, чи немаме как.
За чорбажие отворен е потян,
а пък за другисе все е сокáк.

Ша са оправим. И дума да нема.
Никой не бива да губи кураж.
Дано опрóлетим, да посеéме;
нашисе рапти са малко яваш.

Последна дано е ялова зима.
Дали сме посяли здраво зърнó?
Трудно очакване още ша има.
Данó през годинаса дойде Буднó.

/Това беше написано след жанвиденовата жестока криза/