за Родопите и родопския диалект

Напреж две години, ага гърмяше НАТО,
ние пак посяхме си патáто.
Да, ама в юни сýша фáти
и родопчанинът си пак упáти.

Фасýльчекън и той- тув- там капúца
врють изсохна жодан за водица.
Чи фасýляс трае, знаят го людéсе
и си запас затикват по кишéсе.

И патато на пазара са нахóда,
ам знаиш ли го от къде дохóда.
Ни адé народъс нищо от чужбина
ага расте и в нашана градина.

Яж патáто цáло зиме със кардúца
и фасульчек наш със пастърмúца.
То Бъчваров Ути май ша са узóри
пáреник и гьóжа да ми стори.

Хем дебели книги баба не четяше,
пък жупкàрь буднож ага сваряше,
натъптáвахме са ние много яко
и притúкахме със овче мляко.

Диетично докторесе ни изпúсват,
витамини чостиш ни предписват.
Хич не знаеха напреж за витамини
и наблúжаха до сто години.