за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Монолог на Отело

Понеделник, 19 Октомври 2009 20:55 от Ангел Шеев - Шею

(от едно родопско село)

И я съм моско, моско като всички,
загльодвам кропачки полички.
Хем от млáдине нивясти в махалона
най- кáматна е мойна Дездемона.
Голям бе зор дорде я кандъдúсах.
От казáрмана жухан писма написах.
Буднож в кривáтян рипках като риба,
сънувах ли, че друг ми я пригрúба.

Безработица голяма, скъпотия,
наложи са да рáптям във Русия.
Жухáн пари за телефон издáвах,
деня, нощя, звънях и проверявах.

Не трябват ми ни Яго, ни Родриго,
Една комшийка имам- тá ми стига.
Умяе яце да слухти, подзира,
срьошне ли ма, все ша ма нервира.

Аднож си идам я от ресторанта
и беляжка гльодам на Трабанта:
”Та твойна ходи с рокля яце кропа;
яце чостиш ходи тá при попа”.

Триж я тросих- гльодам нема я у нас,
притевня ми и ма хвана бяс.
Адин, че два, че та и три скандáла...
Гльодам и багажън си е сбрала.

Какво си сторих само я си знам.
Айсгá са сяйкам все пиян и сам.
Все си мислям- кабáхатяс си е мой-
как тъй замясах Шекспиров герой?

Добавете коментар