за Родопите и родопския диалект

Над бялия лист съм наведен и пúсвам и думи нарядам, и рими курдúсвам. Със другаса рока подпрял съм я буза и áнцуздáн вляла е мояна муза. Буднож ма зафтасва където не трява, буднож и на сонь сакантия ми дава. И хем е хавоса тъй прозаична, тá все си е кáматна, все е различна. То всичко се лахва - кахор та наляга, не стига ти лаф пък и рима ти бяга. Ама музата дойде, пак та погльодне, преди да си торне за малко пусьодне. Гльодаш ръкота ти пак нящо написа и вярваш, че някому то ще бендúса.