за Родопите и родопския диалект

— Та викаш, че си от София, а, момче. Жив да си, дето си ме потерал. На мене такъв човек ми трябва. От София. Имам да проводя там две думи, та ти ще свършиш тая работа. Зная, зная, чи Софията е голям град, ама и моят познат е голям инжинерин, та все ще найдеш някакъв път да та откара при него. Дали го знаеш, инжинер Иванов му викат. От него трябва прошка да поискам.

Историята е малко длегичка, ама не на тера работата я! Седим на това баирче, да си лафоваме, нели тъй? Пък те гледам — млад си. Може да се научиш на нещо и ти от моята приказка. Зер вашто училище е едно и много се научава в него. Ама и нашто училище не е малко, момче-е, не е малко!

Първо отделение ни беше гората. Второ — нивата. Трето... чакай да помисля. Третото ще да е войникликят. Пък четвъртото...

Ха, за четвъртото ще ти говоря.

Мина и по нас Девети септември. Заговори се, че всичко ще тръгне по-инак, не както бе дотогава. И ние чакахме. Година, две, че и три... Бе, "по-инаквото" не иде. Хамбарите празни, кесиите празни. За соль и пипер трябва да махаш през баирето. Пък земята по нас е  кът. Жените гледат тютюнят — хич колко тютюнь глевдахме тогава! — пък ние, здрави-прави мъже, чакаме по-инаквото, че и ние мъжки да припечелим.

По едно време в село дойде някакъв човек: благ, кротък. Айде, вика, който тера работа, да ма заследи. В балкана, вика, се зафаща голям градеж. Язовир ще се прави. На Ташбоаз.

Гледаме се ние, никой не знае какво е това язовир.

Маха човекът ръки да покаже как ще се гради дувар пред водата, ама ние седим кату хайванчета. По едно време той вика: Откарайте добитъка и колите там, под пара ще останете.

Нашият народ е малко чешитлия — много-много на приказки не вярва. Ама се дигнахме двайсетина мъже, че отидохме на Ташбоаз. Работата се бе таман подквасила: тука люде гъльчат, там коли скърцат, по-натам гърмят. Като война. Влязохме и ние в тоя казань. Пък нашите хора са жилави: на тях работа им дай. От никва работа са ни плашат. Га дойде краят на месеца отидохме да си получим парите — бре-е, за толкова пари на село цяло лято ще се трепиш!

Хубаво, ама една вечер като са прибрахме в бараката, един от нашите вика: Знаете ли, че утре е празник. Хайде да не работим. И ние — прост народ — викаме: Чи хайде! Останахме си. Тогава дойде при нас тоя инжинерин. Седна ей така на кревата, вика: "Другари, не бива да се спъва работата. То си е за вас. Оттука и за Годешево ще дойде ток. Електричество. Не ли сте слушали какво иска да стори тая власт за народа? Един ден до вашето Годешево ще идват рейсове, ще трябв да живеете като граждането — с вода по къщите, с радио. Кой ще ни го стори, ако не си го сторим самички?"

— Бе — викам си аз, — тоя човек за деца ли ни има чи на баламосва? И не се стърпях. Пресяках му думатя

ТИ, — викам, — другарю инжинерин,.тия приказки другим ги разправяй. Да на тераш ти? В Годешево рейс, литричество, и радиу... Нимой да на мамиш... Това нема да стане никогаш... Знаеш ли ти де е Годешево? На майната си...

Сега като си спомня, и шията ми се изчервява. Мислех си: показах му, че ние не сме прости. Пък то — всичко съм сторил от простотия. Че и не бях тогава млад. Петдесетте ги бях минал. .Ти си минал през Годешево. Видял си. Всичко е, то го рече тогава Иванов. И га дойде нещо ново, градско по нас, ма фата един срам за ония думи. И все викам: на тоя човек прошка трябва да искам. За глупавите приказки. Прав е бил той.

Та щом си от София, моля ти се да го найдеш. Речи да извинява. Имало, речи, един колар на Ташбоаз Годешево. Пресякъл ти думата, га си говорил какво стане в Годешево. Което е право — право е. Не ти шал. Пък ти си бил прав. И рейс дошъл, и електричество, и нови кътци... От простотия, речи, та е пресякъл ава. Ама те кани да идеш в Годешево, че сам да ти иска прошка...

Та Ташбоаз беше моето четвърто отделение. Научих  да не гледам само това, дето е било...

Записал Р. ХРИСТОВ