за Родопите и родопския диалект

Блог - най-най


Warning: Creating default object from empty value in /home/kvovikas/public_html/napenalki.com/components/com_k2/models/item.php on line 274

На месечина със свети Яню

Вторник, 10 Май 2011 07:41 от raycho

Най-хубава нива отдолу под село бе на дяда Таша. И други имаха ниви там, ала дядо Ташовата раждаше най-много и най-хубаво жито. "Късмет - викахме си, - праведен е, и свети Яню му помага." Вярвахме, че в свети Яню са ключовете на берекетя, комуто иска, ему пълни хамбарите.

Другите комшие как да е, много-много не завиждаха на дядо Ташо, ама Гаджурска Мерахла - късаше и пукаше от яд. И срещу един Янювден реши да се стори магьосница и да "превземе" тлъстата дядо Ташова нива.

Имаше такъв обичай, останал от старо време. Жени сбираха отвечер янюви китки, свиваха ги на венчета и утрината в темни зори отиваха на нивата, събличаха се чисто голи, хвърляха китките и обикаляха нивата - "превземаха" я. Свети Яню, като ги види голи-голилинки, хем им се радвал, хем си викал: "Голи са, сюрмаси, немат си дрехи да се облекат, чакай да сторя добро, та ако немат с какво да се обличат, та имат какво да ядат."

Хубаво, ама и дядо Ташо решил да си чува нивата и на нея осъмнал. По едно време от Геговата водения пропели петли - втори ли били, трети ли, не ги бром! видял само Гаджурица да се задава. Познал я по врвежа и се скрил в къпините. Дошла жената до нивата, огледала се навсякъде и като не видяла никого, развързала престилката, отпасала пояса и смъкнала вълненика. Сетне хвърлила китките в нивата, прекръстила се и рекла:

Миличък свети Яню, знаеш ли за какво съм дошла?

Не знам! - отвърнал й дядо Ташо с друг, присторен глас.

Гаджурица се вбабанозила. Поогледала се наоколо - няма никой. Само месечината преваляла над Божейме и й се сторило, като да й се смее, дето била съвсем гола. Като не виделя нищо друго, рекла си, че тъй й се счуло, та пак завторира:

Свети Яню, миличък и хубав, знаеш ли за какво съм дошла?

Нали ти реках, не знам! - пак се обадил дядо Ташо от къпините. - Казвай бърже, че и я съм гол и ми е студено!

Още повече се сбъркала Гаджурица, зъбете й тракнали от страх, ала пак придумала:

- Ами къде си, та те йе видям?!

- Я съм невидим.

- Ти мене виждаш ли ме?

- Видям та, гола си.

- Ох-си, й!... Немой ма гледа, срам ме е...

- Ти... мене искаш ли да ме видиш гол? Да ти са покажа ли?

- Немой, немой!... Ами чуй да ти кажа: Миличък свети Яню, направи тъй, та и моята нива да стане като дядовата Ташова. Моля ти се!...

- Бива! Ала направи и ти каквото му е реда. Шукнала са Гаджурица тъй както си била гола и обиколила нивата три Пъти, ала като се върнала да са облича, какво да види - дрехите й ги няма!... Ами сега? Повикала пак свети Яню, но тоя път светията не се обадил. Повъртяла се още малко Гаджурица и какво да прави, спуснала се уплашена към ряката, накършила върбови вейки, препасала ги и тъй се прибрала в село.

...Утринта срещнах дядо Ташо, яхнал магаренцето си.

- Мико - рече той, - отърчи, та дай тия дрехи на Мерахла Гаджурска, че може да нема други да надене. Ако те пита кой ти ги даде, кажи: дядо Ташо. Нему пък ги е дал свети Яню.

Разказала МАРИЯ ПАСКАЛЬОСКА

Записал ХРИСТО ДАСКАЛОВ

Добавете коментар