за Родопите и родопския диалект

Блог - най-най


Warning: Creating default object from empty value in /home/kvovikas/public_html/napenalki.com/components/com_k2/models/item.php on line 274

Младоженци

Вторник, 31 Май 2011 13:20 от raycho

Да ти разправям, синчо, какво бе едно време, нема да ми фанеш вяра, ами ще ми се насмееш, оти тога людете не живяха косу сега. Първо, га се уженихме с дяда те Пандя, немахме ни къща, ни дявол. Помням,че ме заведе в тятювата му къща, купена от Еминови. Тая къща не бе отвършена, немаше дюшеме, та първата вечер турихме една врата върху гредине и легнахме връз нея да спим. Немахме и ламба, та турихме едно кьораво кандилче да ни свети. Хубаво, ама по едно время през нъщът се сборихме с Пандя и вратата клепна — паднахме долу в оборан. Пандю яхна кравана, пък я се найдах в яслине. Може да ти е смешно, ама анъй си беше. Млади бехме и кърфът ни вряше.

 

Другуш пък една вутрин старецът бе докарал дъра от баирен и я излязох на дворан да ги вдигам на дръй-никен. Едни суровици бяха, пусти, ръките да ти откъцачг. И както си вдигах дървата, и родих батя ти Митя. Взех  да викам комшикята баба Фана да доде, ама никаква се не обади. Тога какво да правя, турих Митя в пре-стилкаса и седнах на прагън на портана. По едно време се зададе в пътен Колю Кърмажиев, та му рекох:

— Виж какво държим в престилкаса!

Като видя детето в престилката, Колю се върна назад да тръси баба Фана и други комшие да им каже, че съм родила.

Помням, че тога в старата Росенова къщо бе ни млого тясно, в нея живяха и всичките синове, снахи и внуин на дядо Илия. С невяста Лена, не знам дали я помниш, спяхме в една стая с едно малко жамче. Анакво малко — колко чиляк да си провре главънъ. И двете снахи бяхме с малки дечица, та га зацирикаха и ги люшнехме люлкине се тряскаха една в друга.

Не стига ни теснотията, ами и едно пусто дракусище взе да ни обихажда вечер и да ни тормози. Хлопаше отвън на вратата като чиляк. Ага излезем отвън  няма го. Га си влезем — пак захлопе. Еднаж фана, та фърли от таванян една котловарка, та удри наш Митя и и за малко щеше да го утрепе. Другуш пък наш Колю бе го срящал на стълбата. Било е като яре рошаво и врякало като пърч. Тога Колю се престрашил, грабнал един елов трупал и го свиросал право в главината. Пък то, дракусището, нищо не рекло. Много пъти нощно време е отвързвало конене от оборън и е отградало овцене от колибана. Пасяло ги е по цяла нъщ по кърЯ! и сабахлян си ги е докарвало пак в село.

Хлопаше и на таванян в стаяна, дето спяхме. На дяда ти Пандя му прекипя веке. Ходи къде ходи и една вечер се върна с ливор. Мушна го под възглавницата и въртя глава. На другана вечер страшното пак захлопа. Старецът грабна ливорът, рипна от чергите и пукна пет шест пъти във вратана, та я задупчи. Оттам насетне не повням страшното да е чукало. Пропъди се.

От стари люде съм чула, че същото дракусище е ходило да хлопе и по други къщи в село и че е станало от душицата на един турчин пришълец, умрял в Еминовата къща. Сега се не гълчи ни за дракусе, нито за дяволе. Едно време ги имаше млого и оттам сетне катга ги жандемът погълна.

И сега има дракусе, ама с две ноги. Дето се напиват  вхоремагън, нощя реват като воловя и са не усетат сина правят.

Разказала ЙОРДАНКА ИЛ. РОСЕНОВА

от с. Орехово, Смолянски окръг

Записал АТАНАС КАЛИНОВ

1 коментар

  • toni Вторник, 31 Май 2011 22:32 публикуван от toni

    Това е небезизвестното Пндьово Страшно дето кат малки ни плашеха!

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Добавете коментар