за Родопите и родопския диалект

Да ти разправям, синчо, какво бе едно време, нема да ми фанеш вяра, ами ще ми се насмееш, оти тога людете не живяха косу сега. Първо, га се уженихме с дяда те Пандя, немахме ни къща, ни дявол. Помням,че ме заведе в тятювата му къща, купена от Еминови. Тая къща не бе отвършена, немаше дюшеме, та първата вечер турихме една врата върху гредине и легнахме връз нея да спим. Немахме и ламба, та турихме едно кьораво кандилче да ни свети. Хубаво, ама по едно время през нъщът се сборихме с Пандя и вратата клепна — паднахме долу в оборан. Пандю яхна кравана, пък я се найдах в яслине. Може да ти е смешно, ама анъй си беше. Млади бехме и кърфът ни вряше.

Другуш пък една вутрин старецът бе докарал дъра от баирен и я излязох на дворан да ги вдигам на дръй-никен. Едни суровици бяха, пусти, ръките да ти откъцачг. И както си вдигах дървата, и родих батя ти Митя. Взех  да викам комшикята баба Фана да доде, ама никаква се не обади. Тога какво да правя, турих Митя в пре-стилкаса и седнах на прагън на портана. По едно време се зададе в пътен Колю Кърмажиев, та му рекох:

— Виж какво държим в престилкаса!

Като видя детето в престилката, Колю се върна назад да тръси баба Фана и други комшие да им каже, че съм родила.

Помням, че тога в старата Росенова къщо бе ни млого тясно, в нея живяха и всичките синове, снахи и внуин на дядо Илия. С невяста Лена, не знам дали я помниш, спяхме в една стая с едно малко жамче. Анакво малко — колко чиляк да си провре главънъ. И двете снахи бяхме с малки дечица, та га зацирикаха и ги люшнехме люлкине се тряскаха една в друга.

Не стига ни теснотията, ами и едно пусто дракусище взе да ни обихажда вечер и да ни тормози. Хлопаше отвън на вратата като чиляк. Ага излезем отвън  няма го. Га си влезем — пак захлопе. Еднаж фана, та фърли от таванян една котловарка, та удри наш Митя и и за малко щеше да го утрепе. Другуш пък наш Колю бе го срящал на стълбата. Било е като яре рошаво и врякало като пърч. Тога Колю се престрашил, грабнал един елов трупал и го свиросал право в главината. Пък то, дракусището, нищо не рекло. Много пъти нощно време е отвързвало конене от оборън и е отградало овцене от колибана. Пасяло ги е по цяла нъщ по кърЯ! и сабахлян си ги е докарвало пак в село.

Хлопаше и на таванян в стаяна, дето спяхме. На дяда ти Пандя му прекипя веке. Ходи къде ходи и една вечер се върна с ливор. Мушна го под възглавницата и въртя глава. На другана вечер страшното пак захлопа. Старецът грабна ливорът, рипна от чергите и пукна пет шест пъти във вратана, та я задупчи. Оттам насетне не повням страшното да е чукало. Пропъди се.

От стари люде съм чула, че същото дракусище е ходило да хлопе и по други къщи в село и че е станало от душицата на един турчин пришълец, умрял в Еминовата къща. Сега се не гълчи ни за дракусе, нито за дяволе. Едно време ги имаше млого и оттам сетне катга ги жандемът погълна.

И сега има дракусе, ама с две ноги. Дето се напиват  вхоремагън, нощя реват като воловя и са не усетат сина правят.

Разказала ЙОРДАНКА ИЛ. РОСЕНОВА

от с. Орехово, Смолянски окръг