за Родопите и родопския диалект

Като Мамалев съм полегнал на дивана.
Задрямал съм. Одеялце метнала женана.
Я сонь сънувам, сонь и празник за душота.
Берекетисвам я: “Добре съм на диньота.”
Гльодам- оправила се нашаса държава.
Възпитан, господьов чиляк на управлява
и рапта има, и парици млого дават.
Пенсионеркове довольни благославят.
Буднож заплатана чак много ми дохода,
ни пука ми нито за ток, нито за вóда.
Кола ли? Имам си- гараж и каравана
и скоро смятам да купувам на децана.
Синон учú. Без никак да са затруднявам
парицине на куп за таксана му давам.
Ага на тьокне, си пътуваме в чужбина
и на почивка ходим два поти в година.
Без нито за минутка да са назландúсам
още в мясец март си данъцине внисам.
Т`ва зъболекар, доктор, ако ми потрява,
чак до стотинка кáсана осигурява.
Спокойно остарявам и имам си кураж,
ни мислям ни за възраст, ни за трудов стаж.
Ех, толкова е хубаво, че са я зачудих!
Женана тропна нящо и са я събудих.
Телевизорън си рапти: новини, престрелки,
приватизации, далавери, тъмни сделки.
И мислям си, и викам: "Мамата му стара
и на сонь лъжлив да нямаш вяра!..."