- Добави коментар
- Прочетена 4220 пъти.
Моят дядо беше овощар, присадаше овошки. В жобине му все имяше мехлем, калеме, пошки. И без да ви са хвáлям и без да прáвям "поза", той донесе пръв в село вид японска роза. За порв поть в село и нашиян харем, до плодове отгльода и порвиян бадем.
Дядо си отиде отколе от айсоя свят, а овошкине пролетька още са със цвят...
Рязниш младо дорво, прикачиш му калема.
Да, ама за люде óти калеме нема?
Какво тогава става- айной расте си "диво", като вкéлевено дорво, ялово, чепиво!
В адно, например, село са двамина или троúца и очине все хми гльодат в чуздана паница. Не можеш го оправи, айной кано дарвóно.
Видиш, нема как и отрязваш го във доно!...