за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Сотю Скълцаното

Събота, 27 Август 2011 10:05 от Красимир Николов

Сотю Скълцаното Имаше в наше село един Сотир - Сотю му викаха, Окълцаното - оти бе кръп. [*] Главата му бе мътька - като картоф му седяше на тънката шийка и косата му бе остригана като на овца - на ропки-ропки. Кой го скълцваше тъй, не знам. Викаха, че майка му с овчарска ножица го е стригала. Под носа му са русееше някой косъм и по лицето - толкова. Ни брада, ни мустак. Ала стъпяше като петел, наперен, готов да рипне. И все са обуваше в бели навои с кръстосани тасми. [*] А ръките му - все в джобовете на потурете; да речеш, че притиска лирите и златните напальоне да не дрънкат.

В село никоя мома не го харесваше. Врить [*] беха по-високи и по-дебелки от нега, пък той според тях - дете. Като виде, че не ще мог да се ожени, ходи, където ходи и си доведе невяста от друго село. Тя пък бе висока, кокалеста, яка, изпекана като дряновица. И гласът й бе като ручилу на гайда - дебел. Неговият пък - детешки, като гайдуница. За едното чудо и приказ беха, кога търнеха да вървят един до друг.

Ама да ви кажа ли: оперена жена излезе, оправна. Още като дойде, всичко от къщата изнесе на двора, бадамоса я с бяла пръст и киреч отвътре и отвънка. Сетне попари дъските с вряла вода и уми жамовете, та га светна и са белна, всички се почудиха и бая жени, дето са имаха за къщници, са посаканисаха. [*] И двора измете и очисти, и градината прокопа, и жълт фасул с едро зърно насади, ся и домати, че и китки: тръндафел, невен, панагарки, босилек...

Та. . . за Сотя де... Ходеше той с дюлгере. Мине ли Великден - отиде, минат ли три недели от Димитровден - видиш го върнал се, ухилен до уши. И на всяко връщане жена му ще го посрещне с рожба в ръка.

- Какво е? - ще попита той.

- Мъску! - ще му отговори веднаж жената, друг път ще рече: - Женску!

Че та ще стопли вода в черния бакър, ще сгоропали Сотя, ще го натисне в коритото да го окъпя и ще го премени като кръщелник.

Тъй за девет години Сотюму са народиха девет деца, ама и знаете как да ги шари: пет беха мъски и четри - женски. Пък те, пущините, едни хубавки, камътни, нито на майката намяхнват, [*] нито на бащата - катога други ги беха „сотворявали”. Ала една година като се върна, жена му го посрещна с празни ръки.

- Къде е? - попита още не закачил торбата с дюзеня.

- Кое?

- Детето.

- Нема.

- Оти?

- Не знам. . .

- Чудна работа! - замисли се Сотю и са почеса по врата.

На другата година - пак същото.

Като виде Сотю, че пак нема дете, не даде и да го умият, ами веднага се щурна към даскала. Пък той бе не само учител - и фелдшер бе и от много болести разбираше. И не лекуваше с билки, ами с истински илаче - от града му ги провадаха.

- Бате Димитре, Рада не ще да рада - проплакал Сотю и аха сълзите му да чучурнат.

- Щом не ще... какво?

- Не ще да е от нещяне, ами не може. Та... дай й, викам, някви илаче, дано се даврандиса, [*] оти както е търнало, тъй ще си останем...

- Как тъй? Нали имаш деца? Колко са?

- Девет.

- Девет! - почуди се даскала и той като Сотя се почесал по врата. - Малко ли са девет?

- Че много ли са? Я виках барем още толкова да имам.

Позасмял се даскала под мустак и му рекъл, че с нищо не може да му помогне.

- Машината, дето е машина, та и тя са разваля, пък жената не е машина.

Върнал се Сотю у тях натъжен, печален... каточе гемиите му са били потънали. Затвори се и цяла зима не си показа носа навън.

Минаха се още няква и друга година - все тъй...

Една есен, като се връщал, до долната чешма накрай село видял, че две деца са били вкопчили да се бият. Той ги разтървал, ала и двете като петлета обикаляли около него, готови пак да се вчепкат.

- Чий сте деца вие, бре? - попитал ги строго той.

- На Сотя... Скълцаното. .. - отговори едното.

- А-а-а-, негови ли сте? Нема другиму кому да мясате!.. - скарал им се Сотю. Скоро да си вървите у нас, че видите ли тоягата? Я съм татко ви бре, маскари! - и той замахнал уж да ги удрие, а пък сърцето му се било изпълнило с бащинска гордост.

Като си влел у тях, жена му пак го посрещнала с пълни ръки.

Сотю тъй си и останал - втрещен. Сетне се ухилил и устата му са разчекнали до ушите от друго. . .

- Пак ли? - попитал той.

- Пак.

- Какво е?

- Момиче.

- Да е живо и здраво. Станаха десет. Има надежда ча още. . .

И започнал поред да пита кое как се казва. Че лесно ли се помнят имената на десет деца. . .


Разказал: XР. ДАСКАЛОВ


*.
врить - всички
саканисвам- стъписвам
намяхновам - приличам
даврандисвам
- съвземам
кръп - къс
тасми - кожени ленти

Свързващи думи

Добавете коментар