за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Споделено

Вторник, 20 Октомври 2009 17:12 от Ангел Шеев - Шею

Родопчанинът е бил и си остава широк човек с чувство за хумор. По- трудния живот в планината е създал у него една защитна реакция- да гледа на живота преди всичко от хубавата му страна.

Роден съм в Чокманово и от малък помня след Димитровден, когато работата чувствително намалява, хората се събираха по къщите. Поканата беше: “Ялате да с‘диме”. Помня зевзеци като Христо Попколев, Христо Читанов, Анастас Кирянов. Слушал съм за Иван Жайгаров, който навремето е вкарвал родопската дума в стихотворна форма.

Имаше тогава живот в селата, художествена самодейност в читалищата, вечеринки, седянки. С тези си писания аз не съм си поставял лингвистични задачи. Възможно е даже някъде да не съм успял прецизно фонетично, морфологично или синтактично отношение да възпроизведа думи и изрази. Моите герои са с говора на днешните живи поколения родопчани. Допустимо е и нормалното смесването на двете форми: книжовен език и диалект, което социолингвистите означават с термина "диглосия."

 

Работя като логопед и в нашата теория и практика го има и тъй нареченият билингвизъм. Едно време нямаше стар човек по нашите села, който да не знаеше турски и гръцки- исторически и битово обусловено. Много от тях бяха учили и в гръцко училище. Опитвал съм се тук- там да се получи и политическа сатира. Но основно героите ми са прототипи: Родопският Ромео, Жулиета, Отело, “стрикувци”, “корави старци” нашенци, родопчани.

Надявам се наред с песенното родопско творчество, събрано в сборници, и най- важното все още живо и продължено от младите родопчани, тази да я наречем “зевзешка” традиция да бъде продължена.

Родопчани са видяли всичко: войни, глад и всякакви социални и политически експерименти, но са запазили мярката и в дрáгото и в бáлното.

Надявам се, че и моят поглед към хубавата, веселата, хумористичната страна на живота да допринесе за запазване на здравия родопски дух.

Надявам се, също така, че читателите ще обърнат внимание, преди всичко, на основните гласни: а, ‚, о, ý, é,

ú под ударение. Също и на замяната на гласни в различните случаи, когато е свързано със стихотворната форма. Нормално е, ако някои читатели срещнат трудности; ако по- малко или повече са се откъснали от колоритната родопска лексика.

За целта в края прилагам и кратък речник на някои по- характерни родопски думи.

Още от тази категория: « На дяда Интервю »

Добавете коментар