за Родопите и родопския диалект

Стрúку Лáмбю имяше хадéть пóдзимъшно вряме да си найде борнúца от крива борúка. От аднó вряме са знае, чи борнóта е в крива борúка и до день днешен ша чуиш зевзеци да ти го казват.

Ала те го казват за борúка, пък ти са сятай за друго...

Та, както да е, нáрами той закóрпена цадúлка, брадва и упьóна вóзбърце нах “Честóкън” и “Св. Дух”Беше два-три дéня напреж Димитровден, пък са бе опýлио аднó слóнце. Тóпълко като по срадé лято: ни дуйнова, ни вяйнова. Баирян- каматнинó! Шярено, кáматно, като миндúль от спáпь на млада нивяста.

Върви той приз “Каламýнско” нагоре и в главóна му нá óти са врáща спомен за тяхнана женúлка с Дóбра. Как вървяха седем мулета спáпь от Райково нах Чóкманово. Пак беше вряме хубаво напреж Димитровдень. Дéсу му викат “сиромашко лято.” Имяше тогáв млого сиромашúя и врютем бе дрáго агá сá лято продльóгне. Пък и какви зими имяше- тьожки, с по метър- метър и польвúна сняг!

Спóвни си агá сá свóрши патакламóна и са гóстене поизвървяха, и тряваше с Добра да легнат под аднó хáлище. Каква бе бяла, каква бе кáматна! Гряйна одаúцана кат,га ангел бе слял от небóно! Дóхна му на хýбавко, кат, га бе донéла ваднóж с нея дóхави кúтьки от Герджúкоскана лювáда...Сéтьне са народúха деца: Шина, Руса,Дялю,Гочу и най- мутькото- Митю...

Кáкто си умúслен извóрвяше нагоре излязе на пóтя за Пещера и гльода под аднá éла мушната малко нахвóтре в баúрян кола, от айсяе джипове дéсу хми викат. Позапря са стрику Лáмбю и погльодна. Кат, га нимя люде в джúпън, ала ага сá вгльóда, скитáса нóги, женски нóги- бéха, боси. И нахгоре нах тавáнан на джипън, че са и мандахéрцат нахтýв нахтáм. Съсяти са стрику каква е рáптана, пък беше чул, чи дохóдат айтýв с леки коли буднóж и водят мóми, нивясти, “къращúсват са”както вика неговен аратлик Петър. Не наблúжи яце, да ги не сбóрква, ам са отсýна малко нагоре върх пóтян и сьодна, хем да въздóхне, пък и му са като и щяше да скитáса кутрú ще да са. По адно  вряме адúнен жям на колáна са отвори и фърлúха от вóтре книги, дéсу салфетки хми викат и малко по- сетне са измóкна жéнско грóпало, утóльчи са и зьо да надява гáщя и дрúпи горни. Младо бе и кáматно, ала стрику Ламбю сá нé от айнвá яце вдабанóзи. Агá са позагльóда по- хýбавко, изпьóна шúяна зад фойналóкън, някво в корéмън му са приобóрна.На има-нéма трийсетúна метра срещу нéга надяваше панталóне,от айсяе дéсу дънки хми викат, нéгована внучка Добрияна! Тá беше кóрстена на баба хи, ала я не писаха нé Добра, ни Добрина, ам Добрияна. Пък беше са оженила напреж година и мъжóн хи бе отишóл да рапти нá къде по София.Чакаха го да сá вóрне по Димитровдень...

След малко са измóкна и мóскуно и то занадява гáщя и дънки. Нá кутрó беше- абанжия. Надянаха дрúпи, качиха са в джипън и сá нагрéбаха да са кýдят.

Стрику Ламбю са заизмýша заднешкáта и упьона нахкъдé”Коритана.”Вървя и в главóна му са завъртяха мисли като мýхи: “ Какво сгá свá мяса?””Бива ли, не бива ли?” Ала му дойде веднага на акълън за неговян “кърашмалък” с Мия, с Шина и с аднá гъркиня на о. Тасос през читириси и втора година. Малко му беше криво, ала повървя нах къде смилянска страна, нáйде строшена борúка... Бая бé наляла и са зафáти да дяла с брáдвана... - “Меньот са временáса”- мислеше си той. “ Все го е имало и сúгур все ша го има...ала ага допрé до твойно, не ти е яце натамáнь.”Понапóльни цадúлкана и торна низ трапóн направо през ливáдине.

Мислеше си как ша сьоднат с Петра и шá упьонат по две мастички с вóда. И ша подумат всякакви мухабéте и “сухо” и “сурово”...

(всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна)