- Добави коментар
- Прочетена 3874 пъти.
Дядо Христьо смýкна цигáрана, позакашля са, извади кóрпа та прибрúса чéлоно. Беше срадé лято, по Петровдень и бая бе жега фáтило.
- Как му викат, сга на айсвá- зимане саквó-таквó да са свóрши рáпта? Корупция, нéли? Чам ти ако викаш, че напрéж го нимя? Ех, дяте, дяте! Нали знайш, чи я съм с óвце израснал. Колко са е билюци прикáрало нах Беломорието кáта година. И крáло са е, и чиляк са прибúвали. Имя адни разбойници та дупки копаеха в земьона, покриваха ги с четýна и лúсте, та агá минé билюкън óвце да паднат вóтре. Сéтне, агá дóйдаха команúстесе на влас, стóрихме овчарска коперация и мéне тýриха в управúяна. Да хóдям да сбúрам за овчярену дрúпи работни, гýменици, дóхторън да трóсям, фураж и какво ли не. Хубаво, ала бéха яце тьожки години- кесатлък. И където úдиш все викаха”нéма”, “скоро ша дойде.” Аднóж ма провóдиха чак нах София в министерствоно, да нáйда гýменици, работни дрúпи и нá какво друго зарúцаха. Я бех ходил в София през войната, след бомбардировката. То бе чудо, то бе страшно, не е за разпрáвяне! Знам я кутрó как, та понасбрáх сиренце, съзмúца, мáсалце. Напóльних тóрба лю бая голяма и тóрнах. До Пловдив с камьон отгоре на хамбáрян. Сéтне- влáкън и са изтъпáних я право в земледелсконо министерство. Тув- там поразпитах, казах за какво съм дошьол и ми рéкаха да трóсям “другаря еди кой си” и я го затрóсих.Тув- там, по канцеларии, по врати чукане- нема го! Хéле са прититюних до адна другарка, задýмах я и попитах за айнóя чиновник къде с дú . Каза ми там адресън “Охтомврийска революция”нýмерън и я опьóнах. Нáйдах кóщана, пък та- бая голяма, ала нали съм си ортóсан, лю на вратана са изтрóсих.Излязе жена, курдúсана, червúсана и я хи викам:
- Госпожо, другарко, вашия мóж закýпи от мене тука сиренце, съзмúца, мáсло и порóча да ви го дóнеса. Казах, чи съм от овчарска коперация и мъжóн хи е порóчал.Даже, викам,” нá ви другарко и айсяе пари педесé лева, чи тряваше да му вóрна на чилякън ти, пък нимях...”
- Влезте, вика та, пък я борзам и викам, чи трява да фатам влак за нах Пловдив. Усятих я, чи са като малко позасмя и опрáзни тóрбана.
Измóкнах са я, нáйдах хотел, спах и на другян день- право в министерствоно. Бóрже го нáйдах чинóвникън и да знайш какво бóрже ми даде беляшка. Двойно повече ми дáдаха от склáдън и гýменици за овчярене и работни дрúпи Сúлум ги засýрнах.
Вóрнах са я и на прецедáтелън казвам. Пък той- хем му дóйде дрáго, хем ми вика:
- Добре, бе, бай Христо, ама не биваше по този начин! Това, вика, не е добра прахтика. По тоя начин ние ги учим....
- Ех, викам, другарю преседатель, чи те са си научéни!...Какво да ги учúме ние!...
От там сéтне години минóха. Дéсу му викаха соцалúзъм. Тá тó са, дяте, крáде,то нимя сайбия. Пóвня сéтне в текезесéно имяхме нах двеста и педесе брáва óвце. Чи то кáта нидяля буднóж по брав: айсакóв щяло да има, айнакóв. Та гóсте от тýв, от там. Сéтне порáптих в месокомбинатън. Прикарвах хайвáнене нах клáницана. Айтáм пак да знаиш какво сýрнене падаше.То са изсýркаше каймó, салáме, мьосу и какво ли не. Минóвало ми е през акълъс, чи айсóй нéма как да върви и аднóж са задýмахме със стрúка ти Манóля. Пък той бе яце акъльлия чиляк. Та викаше:- Пóвни ми дýмаса, Христьо! Айсва комунúскосо нéма да го бóде! Врють адóт и крадóт и нищо сайбúя си нéма. Зат ва викам на децáна. Да знайте имóтесе и баúряс дето бе наше. Ớти ша дойде вряме да го затрóсите!
-И дойде вряме, ý го нá! Да, ама ги нéма людéте дето рáптеха.Опрáви ли са ще, не ще ли, не знам. Я съм пътьник. Пък вие, млáдисе, го отдявайте както са сятате!...