за Родопите и родопския диалект

Ех, кáматна мома бé Ленка!
Нимяше като нея друга.
Аднóж я срьошнах и заблях са,
чак стóпих във аднá барýга.

С бъркýш папýцас са напóльни,
умьокнаха ми коленáса.
Вéйке сърцéсо ми бé болно,
все Ленка ми бé във устáса.

Чи младо бéх и аджамúя,
та и курáжът ми не стигна.
По цáль день имях сакънтúя,
ни смяех даже дá хú мигна.

Аднóж (и на пияна глáва)
посьóгнах, фáтих я за рóка.
То беше на аднá забáва,
на гайда свиреше Марóка.

Хóро повéдах във салóна-
припьóнах са в срадé хорóто…
Хем ми сá скóца панталона-
от срам путóнах във земьóта.

Ай сгá спомúнам след години,
когато Ленка са зажéни,
избягах я приз две бърчúни
и вóрнах са след дéсеть дéня.

На село срьóшнахме са лáни.
и тá-със побеляла глáва.
Хем зачефтáхме стари рани,
хем още хýбавко ми става.

То цáль живóть чиляк са сяйка-
не всичко както úщиш става.
Додé си млад - акъл на вяйка,
сéтне акъл във бяла глáва!...

Марóка - стар гайдар от Чокманово