за Родопите и родопския диалект

Не, не става дума за Моцарт и за неговата безсмъртна музика...

Става дума за тая музика, която ни залива като помия и както и да се нарича - чалга, попфолк или каквото и да е.

Става дума и за някакво циганче, незавършило шести клас, с рокли, грим. За него внучката ми ме пита: ”Защо тия батковци се женят?” И няма как да и отговоря. Не става дума даже за определен музикален жанр..

Това е спомен за едни отминали, не много далечни времена, за времена на заблуди и атеизъм. Времена на фалшива история и политически предателства.

Но и едно време далеч по-одухотворено, с по-истински човешки чувства и страсти... Нека си го кажем и с малко родопски думи.

Ергенчета, надянали нов кат дрехи. Моминки - цял ден брали и низали тютюн, надвечер бързаха от катрана да са измият, да се понагласят и – в читалищено. Забава. Какъв заряд имаше в тая простичка дума. Но за почти всички тя беше събрала в себе си желание, трепети, чувства...Без никакъв сценарии - спонтанно и естествено. Започваше се с танга, валсове. Постепенно позагряли групи искаха нещо по-бързо - румба, туист. Други се подсърдеха. По им се щеше да танцуват “по- прилепено.” Баби, майки с фенери внучки и дъщери чакаха. Случваха се и разговори като: “Ни вúдя ли, мари, ваша Мия са бе яце флепúла в Коля! Пóдумай хи!...”

Нах среде нощ в читалищено вейке лампа ни святеше. Туф-там позагечили хлопнеха врата, куче излаеше... И мине са ни мине, засвиреше я акордеон, я китара. В по-далечни времена - грамофон с пружина... Серенада... Смесят са гласове на ергенчета, поразминат се, кой по- височко, кой по–ниско. Под момини кóщи, разбира се и то на по-лични моми, по-голямки. Попее са, лампа са святне и изгасне, като за “мерси”. Ех, лáхваше са и адосан и уморен бубáйко да са разрýка, да ги “подбере”. Имаше случай на рипкане през бъзанóци и коприви. Аднó са бе не уздáло и в хальова лáчка са бе буботнало! Цала нощ гу са мúли, трúли и прáли...!

Не беше каква да е тая музика, лятно време премесена с песен на щурци. Пролетно време и подзимашно, вятер подуйне, куче излае, кокошка са разсóни...

И си викам... Какво ще да е това “музикални стойности”дето са го учени люде казали. Нали песента се създава, както се вика по нашенски, “да разтехни душота, младо сорце да са поразхлопе...”Времена, времена... и нрави! Не ми се говори какво е днес. Стойностната музика се слуша от много, много малко хора. Един мръсен музикален поток се излива навсякъде. Как да научим децата ни кое е стойностно и кое не е, когато от 4-5 годишна възраст се вживяват в чалгата? Та това няма как да се научи, няма къде. В обстановка на тотална чалгаджийска среда.Готов съм да бъда наречен какъв ли не, да бъда обвинен в това, че не съм в крак с времето. Но не съм готов да слушам Азис и нему подобните музикални неоносчета и извратеняци, колкото и да ми опонират, че имали ”ангелски гласове”. Истинската, стойностната музика от всички жанрове я има и ще е я има. Лошото е, че тя не влиза в ушите, още по-малко в душите на младите хора. Може би само на нищожно малка част от тях.

А всичко започваше от две простички думи, произнасяни с трепет- “забава” и “серенада...”

Спомнил си и написал: Ангел Шеев-Шею