за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Преброяване

Сряда, 05 Октомври 2011 10:07 от raycho

В миналото преброяването на населението в родоп­ските села се извършваше главно от учителите. Това не беше лека работа, тъй като хората трудно даваха точни данни за това, което се искаше от тях.

Баща ми беше учител в село Югово и се подготвяше за преброяването отдалече. Десетина дни преди това той обхождаше всички домове и предупреждаваше сто­паните да потърсят и извадят кръщелните свидетелства на всички членове от семейството. Рядко можеше да се намери човек, който да знае датите на раждане на де­цата си, пък и своите. Мъжете бяха горди, ако можеха да кажат кой набор са. За най-възрастните годината се определяше по това „помниш ли Русия" или „на колко години е бил (а), като е дошъл „дядо Иван" и пр.


 

Описването на белите карти (членове на едно семейство, дата на раждане, навършени години) баща ми започна една неделя сутрин, когато всички хора си бяха по домовете. Впрочем те знаеха, че учителят ще мине него ден и търпеливо чакаха. Та как иначе, те винаги търсеха услуга от него, той им беше и учителят, и лекарят, и акушерът, и съветникът, та как сега те да не помогнат с каквото могат.

Преброяването започна от долния край на селото, от кьщата на Анка Вълковска. Пъргавата и приказлива стопанка посреща учителя на портата, за да го опази от кучето. Поема от ръцете му неразделното бастунче и го повежда към огнището. Поднася му трикрако столче и любезно казва:

Ха тъй, батю Димитре, да ти е сгодно да писваш, че рошлите са млогу и не зна кога жа втасаш. Ама ти най-напреж си сгрей ногите и ръките, пък то писането Няма да убяга.

Множко са, Ано, но ти ми дай кръщелните, пък аз бързо ще ги запиша.

А, батю Димитре, че оти ми са кръщелните! Ами я хми знам и денчъкът, и часчъкът кога са радани.

Хубаво, Ано, казвай бърже, че има много къщи В го вашата берекетлия с деца —казва баща ми и започва да записва.

Анка присвива бързо колене до него, опира на скута попуканите и загрубели от работа ръце и почва с гордост да изрежда „рождените дати" на отрочетата си.

- Иван са роди по „предой". Щях в пъть да го родя, ама със сетна душа довтасах с мрясък, бухнах се в хлявън (обор) и врякна. Овчар жа стане той. Елена са роди, га жънехме на Николова нива. Отрезах хи пъпа със сърпа, турих я в миндиляс и си тръгнах нъх село. Таман сенькяна се обираше въз Посън. Та жа стане жътварка и половина! Отсега държи сърпън и паламаркяна като дърта. Герги се роди въз Черешното одуше, по петлено време. Мария са роди, га квасехме конопъля. Още малко да гу тропна в топилоно. Заникнах са в лешките, Впах са за адин чеп и самишка, като куче се управих. Чаках да са посмръчи и си я донесох в село, барабар с конопъля на гърбъс. Димитър са роди в неделята напеж Димитровден. Таман момичетана са вращаха от хорону и то видя бялас свят. Дойде си със името, дето се е рекло. Колю са намери навръх Сирни Заговелки! по пладнина, че га пусна адно гласище кату бурия, та чак Вягону чу и разбра, че сме са намножили. Цветана са роди, га косяхме Горнине ливади. Хорана тамая изкарваха козине и песнопойкяна пусна гласче като звънче.

Смехът напира в гърдите на баща ми, но той се мъчи със сетни сили да се въздържи. Само благите му очя издават веселото пламъче, породено от тая чудна памея на Анка и от нейната наивност.

— Сега, Ано, това добре, че помниш и деня, и часа на раждането на всяко дете, ама всяка година се косят ливадите, всяка година се топи коноп, всяка година има предой, а на мене ми трябва точната дата, месец, година. Я виж къде си наредила кръщелните, в сандъка ли са, по гредите ли си ги забучила!

Учителят вдига очи към опушения черен таван и тях забелязва затъкнати книжки, пожълтели от времето!

Анка скача чевръсто, грабва едно от децата и го повдига нагоре:

— Хайде бре, измъквай кротко айся книжки, ама да не ги скъцаш, че жа ти отмъкна ушите. Андоне, ко гледаш — обръща се тя към мъжа си, — земи и адноту дете, та да свалим бърже книжките, да не бавим чилякъс нахавая.

След малко всичко е натрупано върху кринчето-маса. Баща ми разтваря една по една белязаните от мухите хартийки и подрежда кръщелните свидетелства. Тук е билетът, с който е закупено мулето, договорът за заменени или закупени ниви. Папка за съхранение на документи Анка и Доню нямат, но между гредите всичко се е запазило, макар и опушено.

Учителят попълва бялата карта със ситния си равен почерк, а около него боязливо и смирено стоят половин дузина червенобузи здравеняци, подсмърчвай-ки едно след друго, и със страхопочитание наобикалш учителя. Всяко с почуда и с нескрито възхищение и лю­бопитство гледа как той бързо и красиво реди буквите. Малките главици разбират, че писането не е така лесно, както да подкараш овцете на паша или да надуваш свирката.

Бялата карта е попълнена. Синя карта се попълва за притежавани обработваеми ниви и гори. Ако баща ми шпочне да пита коя нива колко декара е, бай Андон це започне да нарежда коя се оре три дни, коя ден и шаднина и ще има излишно губене на време. Данните ш това ще вземе от имлячните книги на общината.

За притежавания добитък дават точни данни и подобни сведения — дойни овци, яловици, шилета, кочове, юкошки, петли. Разбира се, че първа цигулка и тук свири Анка. Доню поглежда плахо към жена си, мушнал ръце в джобовете на изтърканите си потури, и от време на време изпуша по някоя пестелива приказка. Учителят е привършил работата в тоя дом, взема неразделното бастунче и поема по стръмните и каменливи Вщи, за да посети всяка къща.

 

КАТЯ АНГЕЛОВА

Добавете коментар