за Родопите и родопския диалект

Любов, любов! В душóса ми са втóкна,
Хéле га бех я на двáесте и пéть.
И отаднóж акълъс ми нальóкна.
Ала да знáйте любовтóс е и изеть.

Какво беше напрéж, га бéхме млади.
Пóвня си- бех на бригада командир.
Момúнки- по градини и лювáди;
на събор, на Устовскиян панаир.

По- сетне Смолян град ага замяса,
измениха са людéсе отанднôж.
Наплúкнаха момúнки от селáса
и по- льóсно те нахóдаха си мôж.

Учителския институт откриха
и дóйдаха студентки, даскалúци.
Наш се мóмчета са навървúха,
зажéниха са като будалúци.

Шопкини, македонки и тракийки
по адин родопчанин си влепúха.
Студентки млади, млади мераклийки
във планинôса са установиха.

Любов, любов! Ти блáга сакънтия!
Ти и до днеска млого ми додяваш.
Опияняваш ти като ракия
и заедно със мене остаряваш!...