за Родопите и родопския диалект

Баба ми га беше жива, здрава
все си гльôдаше на село крава.
ТКЗС- то преди да стане
имя си и люде и хайвáне.
Надояваше ни пет- шест литра,
ала беше крава яце хитра.
Къде доброволно, къде със зор,
накълапясаха стопански двор.
Зóрлен крáвиците в наше село
зафáтиха „кооперативно дело.”
Със поръчение партиец стар
стана текезесарски говедар.
Крáвицата ни през два баира
лю след две нидяли „дезертира.”
Баш до пóдникън реве и чака-
óдрагости баба са разплака.
То айногáва хич нимяше как
и кравата си те подбрáха пак.
Айс гá след педесе години
нароиха са „червени”, „сини.”
Вúди са, че бáбината крава
още тогáв  билá е права.

Нéма как да има прокопсия,
когато нищо нéма си сайбúя!...