за Родопите и родопския диалект

Речеш ли да се жениш, мене викай, мене питай. Каквото я съм изпатил в тая работа - и дяволът не знае Знаеш ме какъв съм. Река ли - в огъня стипам.

Опекохме работата и викам на либето:

Тая вечер ще речеш на майка си, че ще се зимаме.

Харно - вика, - щом си рекъл...И търчи към тях си. А я по нея рукам:

И да й речеш, че съм хубав!

Ни съм в гора расло, ни съм трева пасло. Уж чакам да ме викне, пък се не страйвам и се гуша по пенджура им. Сакън - викам си, - да не оплете конците. А тя наместо да кара направо - го усуква.

- Мале - вика, - какво ще речеш за един хубав мъж...

Ле-лей... като занарежда майка й:

- У-у-у, хубав мъж... Хубавия мъж гръм да го удари! Престилка ошав не давам я за хубав мъж. Чуеш ли, че бил хубав - запени вратите, пусни кучетата и да се маща.

Ами сега!...

Хубав е ма, мале. Църни са му очите.

Хубав бил... Църни му били очите!. Църна чума да го затрие, чузди да не зацърня. Видвала съм я хубав мъж. Хубав като кон за зоб. Видиш ли го, че иде - през два баира, през три дола бягай! Срещнеш ли го-кръсти се. Спре ли те - втаса я!

Сърце ми играе, та ще се пръсне... Пак съм си хубав, верно е. Мойта не отстипа:

Ма, мале, хубав е. Бели са му зъбето...

Бели му били зъбето! - вика майка й. - С тях ли мари ще ти жъне нивата? С тях ли ще ти снопето сбира?

А я що съм работно - хала съм, ей!

Хубав е ма, мале. Па как хубаво пее... - фали ме либето.

Хубавият мъж хубаво в кръчма седи - не мирясва старата. - Па кат хубаво пее, на нива да запее - я да го чуя. Хубавия мъж вятър на бял кон го вее. Пък кат е чак толко хубав, за него свят няма ли - хубостта му да гледа? И ти ли си най-хубавата в село, та тебе аресал?

Брех, усойницата... "Край - викам си, - ще я трепа!" Мене питай. И таман се чудя кой нож да вадя - либето на пенджура.

Речи й - викам, - че съм грозен!

Мале - обръща се тя, - не е толкоз хубав...Грозен е.

Че като писна оная жена, че като занарежда:

- Чумо-о-о, затуй ли съм та гледала, затуй ли съм та вардила... Затуй ли, чумо, чеиз съм диплила - грозен мъж да та зима... Кракът му тук да стъпи - очите ще му избода!

Вече държа ножа - ще скачам... Мойта друго листо обръща.

- Мале - вика, - много е работен!

А я напинам ушите, да чуя какво ще каже дъртата..

- А кат е работен - вика, - хубав ли е?...

Умрях! Па като рипнах и се зафучих вътре. В едната ръка стискам ножа, с другата фащам либето и на майка й викам:

- Сега, старо, хубав-грозен, ще те коля! Душицата ми изеде!

А тя:

- Ма тва момче ли е ма? Ми от не речеш мари, обеснице? Ми то кат е туй момче, няма какво да се разправяме. Аресвам го. Баща ти е приказвал с баща му. Па даже вино пиха. Я мислех да не ти е изпило някое друго акъла ма...

Та речеш ли да се жениш - хич не ти трябват кан-дарми! Ще я крадеш. По-малко тормоз има.

ПЕЙО ФИЛЕВ