за Родопите и родопския диалект

От старо вряме в наше село и мóми,и жéни, и мóски носеха дльóги гáще. Напрéж са били с въркузýнь, по- сéтне с ластик. Слушал съм от стари люде за адин овчар- малешúна от Чокманово, ага са врáщали овцéне от Беломóриено, имáло хадéть…вечерóн да приспáват край сéлоно и на утернóна влизат билюцине.

Да, ама овчярян бил млад, оставил пóдзима млада главенúца. Вечерóн са присýрнал до тяхнана кóща и гльóда- тá простряла да сóхнат гáщя и ризи. Тогáв вóрзал бажяцине и напóльнил в адúнян бажяк стафиди, в дрýгян фурми, армагáн за главенúцана.

Я съм от поколението дето са раздялеше с дльóгите гáщя и други авéлски дрúпи.

Запóвнил съм старци, яки и отрóсени, дето живяха по деведесе и сто години. Отúдаха си от айсáя диньó с патýрете, пояса и гуглата. Адúн, дéсу сгá викат, компромис стóриха, като смениха цървýлете с корáви гýменици.

Нéма да зáбуря аднá момúнка- Мия са звяше. Ще да сме били седьми- осми клас. Другите момичета беха вече с модерните за врямето пликчета. Учúтелкана дигна Мия да пúсва някво на дóскана и агá вдигна ръкóна с тебешúрън, под рóкляна са подáде розов бажяк с ластик. Ние са разхúлихме, пък тá са разплака и избяга от клáснана стая.

Мия са изучú в Райковскана гимназия. Сетне завóрши медицина- дóхторка стана. Не знам дали помни случката…

Мúслям си буднóж: колко учени люде даде наше село на България и на светóс във времена, когато са смяняха дльóгите гáщя с крóпи…