за Родопите и родопския диалект

Кума Лиса и Ежко Бежко
( По Бълг. народна приказка)

Тóрна Лиса въз баира.
Тýф подзúра, там подзúра.
Срещу нея Ежко крачи
и той е тóрнал
по задачи.
- Здрасти, Ежко!- Лиса рече.
Мяса úдиш отдалече?
- Не, бе, зимóска я съм спал,
та сá съм малко
заплъхтял.
- Причýх чи нá кутрá лисица
билá останала вдовица.
Пък имам я Лисан комшия
за вдовица яце
мераклия.
- Гльóдай ýгода! Тó мой Лисан
зимóска фáти сá в капан.
Главóна в примка си уплéте
и авжúяна му с брá
денéте.
- Вярно, ýгода е с ва, Лисано
То…може да е малко рано…
Гльóдам и люде, и хайвáне,
женсконо самó агá остане;
лáхва са лю две нидяли
да го спомúна
и да жали!...