за Родопите и родопския диалект

Орел и Сóльмень
(по Ст. Михаиловски)

Сóльменчек гърбат, рогат
от росна трява сá показа

и след польвúн сахáть
реши са на постъпка
яце смела.
Явáш, явáш нагоре са възбрá
въз аднá висока
и чепúва éла.
Минó са млóго вряме-
все нагоре и нагоре.
Хамéнь до вóрхън стигна
Сóльменчекът смел.
Додé от друга, по- висока éла
го скитáса йодър
и наперен стар Орел.
- Къде си тóрнал ти гърбáт,
рогат хърлúвник!?-
сърдит Орелът го запита.
С какóв кураж си позволяваш
във мойто царство да са появявяш!
- Умóрзна ми отдолу на земьóта-
кротко Сóльменят му рече.
С бабýльки, мравки
и какви ли нé гадинки.
Реках си:да види мой со óко
как гльóда са земьóса отвисóко.
С крила размаха са Орелът-
върхóт на éлата разклати.
„Фóркна”Сóльменят,
самáрчекът строши си…
И от това поуката, уви, за нас остава:
Който е отгоре яце са нервира
будно отдолу ако го подзира!...