за Родопите и родопския диалект

Моите напеналки

Блог - най-най

Барбата от Лясково

Събота, 07 Ноември 2009 22:57 от raycho

На онова време, когато е върлувал Синапя, в нашето село е живел един едър, надрабанест, с голем кокал чилек - казвали са го Барбата.

Тежел е сто и четиридесет стари оки. Имал си е една мутька* къщица ниско в дерицата, точно срещу сегашната община. В нея е живел и лежел като мечка в дупка. Него са имали лесковци като герой и са го държели за охрана на селото. Ага са имали некакъв зор, на него са се опирали - той да ги чува*, той да ги брани. Барбата е имал едно тюфечище, големо като топ. Полнил го е с барут и железа. Железата е сбирал от лесковските кузни*, от изрезките, дето останват при дупченето на петали.

Един път Синапят поръчил на лясковци да му сберат и проводят много пари. Дал им бил и срок. Ако в определеното време не отнесот парите, щел да нападне и изгори селоно. Хубаво, ама по онова време лясковци били много изпаднали - факире* люде, та немало откъде да му намерят толкова пари. Тогава отишли да питат Барбата какво да правят. Той ги сконфузил:

- Какво ви е страх от Синапя, бре? И да имате пари, с лопата да ги ринете, пак нема да му провадате! Хаймани и купуци нема да храните!

- А бе, ще дойде и ще ни изгори селоно - приплакали хората.

- Нека се опита да дойде. Я съм на среща - рекъл Барбата и напратил селяните: - Вървите си гледайте работата и от нищо да се не плашите!

Отишли си хората и не пратили на Синапя никакви пари. Той чекал до едно време, ала щом разбрал, че лесковци немат намерение да дават, подбира сто и осемдесе хайти с цел да нападне и изгори Лясково. Ага минали през Настан, настанци се сетили накъде върви тая ордуе*, та пратили нарочен чилек в Лясково да каже: „Синапя иде...”

Лясковци, уплашени, на минутата прибегали до Барбата:

- Така и така, Синапът иде със сто и осемдесе души...

- Дребна работа - заемел се Барбата и откачил тюфечищено.

Курдисал го както той си знае и излел извън селото да чака Синапя. Залегнал зад една бърчинка и зачекал. Чекал колкото чекал, по едно време се е задал Синапя с голем жухан*, голема гюрюлтия. Върви право към Лясково. Ага хайтите наближили на около педесе крачки, Барбата се изрукал:

- Стойте там! Къде сте се насосали*, бре пезевенци?

Дето вървели най-отпред, ага чули тоя страшен глас, са се стреснали и спрели, ала другите хайти, дето вървели изпослед, нищо не разбрали, та са се сбутали и те напред. И тъй на купчина синаповите хайти още повече наближили Барбата. Той още веднъж ги е предупредил;

- Стойте там!

Ала доде да се сетят хайтите какво е и откъде иде това гласище, Барбата пукнал с тюфечищено право нах тех*. Тюфечището ревнало като топ. От пукутя и ревутя бърчинана се е потресла, горана се е полюляла, всичко в мъгла потънало. Ага се поразнесла мъглана, Барбата какво да види? Осемдесе души лежали навратени по бърчинана. Дето останали живи, се ройнали едни на една страна, други - на друга. Хубаво ама Барбата и тех не оставил на мира. Наполнил пак тюфечищено и доде да се скрият, избубутел още веднъж и навратил още шест хайти. За един ден изчукал осемдесет и шест хайти. Гробовете и до днеска си са там - едните на Малкото гробе, другите - на Голата бърчина.

Синапя по едното чудо се е спасил. Още с първото пукнуване на тюфечищено войводана на хайтите толкова се е уплашил, че като заек се прельоскал през бърчинана и чек в Михалково се е запрел. С него избегали и трийсе-четирийсе хайти. Ага си взел солука* в Михалково, Синапя попитал:

- Кой беше тоя чилек, дето тъй ненауздав* избубуте? Пък хайтите му рекли:

- Белки го не позна?! Барбата от Лясково!

- Ва-а-й-й-й! То ли беше? Искам да видя това страшно чилечище!

Било колкото било, Синапя се умирил и започнал да гради конаци и кулля*. Ага градил куллята в Алъкьой, поръчил в Лясково да му приготвят 33 стари оки пироне. Лесковските агупте* ги изковали, ала никой не искал да ги откара в Алъкьой. Хората били наплашени от Синапя, та още ги е било страх да го наближат. Чудили са се, мислили са и пак впрели в Барбата.

- Да - съгласил се Барбата, - я ще да однеса пиронете в Алакьой. Пък и Синапя отколе иска да ме види.

- Ще ти дадем кон да товариш пиронете - казали лесковци.

- Мене кон ми не требва да ми се петлае по пътя - рекъл Барбата и метнал чувала с пиронете на рамо.

Ага отишол в Алъкьой, куллята била изградена до третия кат. Там бил и Синапя, на скелите.

- Ей, майстори, елате да ви предам пиронете от Лясково!

- Остави ги на земята! Ние ще си ги земем.

- Какво ще го оставям. Дръж! Пазете се!

И доде да се отместят майсторите, Барбата заиграл чувала с пиронете с едната ръка и го хвърлил чек на третия кат.

- Ва-а-й-й-й! Да речеш, че това не е чилек, ами деф* - зачудили се дюлгерите.

Синапя само изгледал Барбата от главата до ногите и нищо не казал.

- Какво ме гледаш? Я съм Барбата от Лясково! Искал си да ме видиш. Ей ме! - издреночил се Барбата.

- Видех те -рекъл Синапя с половин глас и се скрил в куллята.

И доде е бил жив Барбата, Синапя не наближил Лясково.


Разказал: Р. Дервишиев
Записал: Ат. Райчев


мутька - малка
чувам - пазя
кузня - ковачница
факире - бедняци, нещастници
ордуе - войска, армия
жухан - народ, паплач
насосвам - нареждам, удължавам
нах - към
солук - дъх
ненауздав - ненадейно
кулля - кули
агуптин - циганин
деф - ламя

Добавете коментар