за Родопите и родопския диалект

Балнóваш, мáйци, виж чехрьóта,
крива ти е, видям я диньóта.
Кутрá мома та докундúса?
Какво ти тóлкув не бендúса?

Кóща имаш – нова оградéна.
Юничка купи йóдра, заплодéна.
На рап’та ходиш утирно с колáна
и я съм с тебе-гóтова кальмáна.

“...Я бех краднало и други жени,  ама такова женище не бех виждало:  хем силно,  хем инатин,  развито и на кокал, и на снага, да не приказваме за ей тука, за отпред: такова нещо, агов, бесно, та буйно, да се не нагледаш и настишкаш.”

“...Бре-е-е, накъде вървеше, накъде взе, че са изгърби!

Жена си имам в къщи, вярно, ама тая — жена и половина, бяла като мляко, очите й те режат като с нож, а гърдите й — фурна, мили брате — хвърляй сурово тесто, печи хляб и яж.”

Е сам загалил Юрдана,
ощъ куга мома стана.
Шилятана заедно пасехмъ
и пу чостана гора сновехмъ.
Пу цал день дваминка бехмъ
и мечти гулемъ редехмъ.
Ага станъм гулеми
нема кратох да ядеми.
Стаду гулему жа имамъ
и коща с паратир жа сторъмъ.
Врю люденъ да са чугят
и в сонъщана да са будят.
Как лъ са сторили асва,
без да имат от нийде пара.
Макар, чъ са сирацъ
живокян правят с мерацъ.

Руска, зряла хубава жена,
стройна като Славейкова Калина,
песни пее в нашата родина
вокалистка е даже и в чужбина.

Щом пристигна в село аз,
бързо кат машина
качамака тя сварява
и всички ни нагостява.