за Родопите и родопския диалект

Мáрта влезé ли и вряме дохóда
данъци, такси да внúса нарóда.
То декларации, то справки, беляжки;
търчúш по гишета- буднóж и опашки.

Пúшиш и брúшиш цифри, проценти,
сбúраш от дéсеть местá документи.
Откакто живяйме уж в демокрация
редовно си пúсвам и я декларация.

Мáрта влезe ли, слôнце заякне,
ягънце бляйне- кóтенце мякне;
бабýльки в гибрьôна пак са разшáват,
пúлета пясни в баúрян запяват.

По-рано сá сóвне и по- гéч са мôркне;
скитáсаш- пчéла от кóшерън фôркне.
Всичко сá гóтьви от пôрс да излиза
и Карлък шá смяня бялана риза.

Гáлям да хóдям по баúресу, по мýтькисе селцá и зúме и ляте. Пък то си е каматьнинó, то си е техньó. Тóрниш нахкъдé Горна Арда. Пóдзимъшно вряме. Кáматно, шяренко, да ти са напôльни óко. Пък и от няк,ва година чак до Димитровдень- топло. Ни дýйнува, ни вяйнова. Ех, не е като аднó вряме. И люде по- малко щúш срьóшна и хайвáнкове- тýв- тáм, ала то и в айс,ва си има хýбавоно. Ако трóси чиляк да му сá дýша разпýсне, да му сá óко напóльни- има го. Тýв- тáм щúш вúдя окосена ливада, градина наýгарена, та пролéтька да са льóсно посеé и трява да нéма. И хайвáнкове Гóсподьови са мярноват.

Дето сме „по- отколешни” помним, че до 60 те и 70 те години на миналия век по селата имаше случки на крадене мома. Случваше се майка, татко, да се правят на изненадани… Казано по нашенски „да са всордат” А и много често самото „крадене” си беше малко „трагикомедия”

Спомням си една мома, дето я грабнали от забава в читалищено, пък та рукала, плакала… По едно време един от „крадците” предложил:

- Дай да си я ворниме, чи та яце рука!

Тогава момана са поошупила и молькнала:

- Да, бе, я да си рукам, плачам, вие си ма водите!...

В много родопски песни тези случки са описани. Пяло се е и се пее за крадена мома. Една песен записана от Тодор Тодоров през декември 1957 година в село Лъджа Пял я е Руфат Асанов Селимагов тогава на 34 години.