Книгата "Бежещим през годините" е един от бисерите на родопското народно творчество. Представлява сборник от разкази, разказани от "родопски сладкодумници" и преразказани от популярни български писатели. В едни от случките и епизодите разказвачите са непосредствени участници, в други — само свидетели, а има и такива, които са плод на въображението. Всичките обаче, в една или друга степен, са преживени, минали са през сърцето на впечатлителния родопчанин.
Съставител на книгата е Петко Величков, художник - Борис Димовски и редактор Владимир Димовски. Сборникът е издаден от издателство „Христо Г. Данов”, Пловдив през 1976.
Използвани са сканирани материали от www.kroraina.com
Бай Форювата комисия
Научили чак в София, че бай Форю от Горно Дерекьой (Момчиловци) е над сто години и още ходи с овцете да ги пасе. Вдига се една комисия от трима души и дошли нарочно да го питат - как е живял, какво е ял и пил, та е доживял до такава старост.
С Гего на море
Каков късмет е имал наш Гего! Оти е изкарал хубави йегнета и настригал много вълна и много мляко е надоил, та ни дадаха картичка да идем на море. Отнесох му е я на ятака и му реках:
- Виж! Рукат ни да вървим на море, да се отмориш.
- Че йе съм се не уморил - вика.
- Хайде - сгълчех го, - то людете си знаят работата.
Ага си дойдохме у дома, извадих му най-новите патуре. Та се угизди тоя чиляк, та се оборена, [*] че та възсука и мустаките - да ти е драго да го гледаш.
Техника, калтату
- Ако си ти, калтату? [*] Оти чукаш на вратаса, ами не натиснеш айсае копка [*] тува? [*]
- Че де да знам!
- То си писва: аднъж се натиска за Тьоля, дваж- за Коля. Влизай де! Ти още не си доходал да ни видиш новаса къща.
Добринка
Може да съм нищо и никакъв чилек, ала и аз съм сторил добринка на наше село. Ще речете: кина пък толкова съм сторил?
Ще ви кажа.
Един ден отидох при начельника на пощата и му викам:
- Другарю Гюзелев, искам телефон! Проводи утра техникан да ми го курдиса в стаяна.