Може би ви прави впечатление, уважаеми читателькове, че по-голямата част от песните са записани в села със т. н. ”смесено население”. Това определение много ме дразни, защото е в речника на предимно некадърни политици. За какво ”смесено население” говорим, когато е не очевиден, а “очеваден” общия български корен на родопчани! Има села като Смилян например, които от край време са образец на религиозна толерантност, много, много преди некадърни политици да ни я натрапват. Родопската песен си е само и единствено родопска и независимо от асимилаторските набези, тя е оцеляла и принудителното религиозно разделение не повлияло изобщо. Това си е еднородна музикална култура ...
В книгата на Елена Каневска-Николова "Говорът на село Момчиловци, Смолянско -половин век по-късно" една създаваща асоциации диалектна родопска дума е записана по следния начин:
пúшкал’ м. Бодил, трън, шило. Пúшкал’ф торба нисидú.
пúшкам несв. Бода. Ейс’ềие чурап’е ма пúшкат.~са.
Закачам се. Л’у са пúшкат, л’у са дồрпат.