за Родопите и родопския диалект

Блог - най-най

През 1920-1921 г. аз, Марко Петров Марков, реших да ей женя. Бях вече на 26-27 години. Но сиромашията бе голяма - нямаше откъде левче да се спечели. Тогава отидох в Гърция, без паспорт, и се услових овчар в едно турско село - Желепли, Ксантийско. Същата зима стана сюнет дюню - сюнетисване [*]. Опитаха се да проагитират и мене да ме сюнетисват, като ми обещаха, че ще ми дадат, която си искам мома и ще ме направят първия богаташ в селото. Било голям хаир, ако друговерец мине към тяхната вяра - на другия свят същият щял да ги превежда през някакъв си мост, под който врял казан с катран, без да паднат в него.

Името му бе Мустафа Альов, но съселяните му в Михалково го наричаха „Альовата ходжица” или просто Ходжицата. Този умалителен прякор му бе прикачен, защото бе нисък на ръст и слаботелесен. Лицето му бе сухо, с тъмножълтеникав цвят и с малки постоянно мигащи черни очи. Носът му - остър като клюн, стърчеше, а устните му - тънки, като че ли разрязани с бръснач. За да предаде сигурно по-голяма важност на маломерната си физиономия и най-важното, за да подчертае религиозната си принадлежност, Ходжицата единствен в селото се обличаше като кърджалийски турчин. Правеше впечатление и с брадата си - подострена, все още черна, като на козел брадичка.

На тая глава е било писано свет да види. Да види и пак цела да си дойде...

Не бех никак за ходене надалече - жена имах млада, с дете на ръки - ала дойде оная кинижчица, рекаха рюкат те войник и йе какво да правя, ще ворвем. На Фердинанд му се прищело да се помеси в европейките работи, требвало и Хутев от Чангърдере [*] да му помага.

Отпарахме два месеца крак, реваха фелфебелища „лево-десно”, „сено-слама”, че та ни поподиха нах [*] позициите край Битоля. Година гнихме в окопите. Ала страшното било сетне.

<< Начало < Предишна 1 2 3 Следваща > Край >>
Страница 3 от 3