Може би ви прави впечатление, уважаеми читателькове, че по-голямата част от песните са записани в села със т. н. ”смесено население”. Това определение много ме дразни, защото е в речника на предимно некадърни политици. За какво ”смесено население” говорим, когато е не очевиден, а “очеваден” общия български корен на родопчани! Има села като Смилян например, които от край време са образец на религиозна толерантност, много, много преди некадърни политици да ни я натрапват. Родопската песен си е само и единствено родопска и независимо от асимилаторските набези, тя е оцеляла и принудителното религиозно разделение не повлияло изобщо. Това си е еднородна музикална култура ...
Нашата професия едно време беше кираджилък. Да имаше от село най-много пет-шест души - хора с повечко имот или овце - дето да не ходеха на кирие. Другите от това прекарвахме, че немаше откъде другаде пара да дойде.
Една зима лично йе ходих осем потя до Пловдив. Оттам на самар докарвахме жито. Пет дена бе ходене и вращане.