за Родопите и родопския диалект

Блог - най-най

- Още не бях изправодила калека ти нах пазар. В Стенимех щеше да ходи муле да продава. Имахме едно лиху [*] муле, не се наближаше - риташе и хапеше, като да бе с вълкове живяло. Два деня го бяхме държали гладно, та дано загаретяса [*] и са покаже там кротко, доде са найде някво будалище да го купи. И таман бях откачила от веругата черния бакър с вряла вода да я сипя в малкото корито, дето месим, защото голямото го бях заборила на слънце, та се разцепи и нефела. А детето сгоропалено [*] ме чакаше да го попаря, че на главата му тоя ден бях хванала въшка и бях видела гниди, наредени на един косъм като синджир: Виках си, дано и даскалицата не го усети и го върне от училище, доде найда време и стана мукаят да го поопощя. Казала му бях и заръчала барем до десет пъти и да го хапе нещо нейде по главата или другаде, да се не чеше, защото пустата му даскалица види ли, че някво дете се чеше, хване го за ухото и си го напрати у дома му. „Върви си - вика - у вас, майка ти да та опощи - имаш въшки.” Ама нали е дете - от дума се не сята.