Дарко Μπόζινταρ
Уеб сайт: http://www.facebook.com/?ref=home#!/profile.php?id=1512505360
Наша Шина утишла да праши кумпиран. Имала мучку дете, та гу зела и нега с нея, да гу мири.
Устаила гу на краен на нивана, пуд адно дърву. Надрубила му в аднъ паница с млеку и ляб, и утишла да праши.
Детено зелу да еде с лицана. Ала аднъ гулема гурба (жаба) рипнала ав угуртен и си показала главъна.
Детену рукналу: "Маю, адин дробень (парче хляб) ма пули (ме гледа)". Пък майкана рукнала: "Да синче, да късни гу".
Ага Сайбиена сторил светос, збрал врить хайванатен (живинона), да хми утсече гудини, колку да живот.
На врить дал пу 25 гудини, на магарену, на волан, на кучену, на чулякан, да са ни сордят, та че ги пупитал ищат ли още или са каиль (съгласни са). Врит са били каиль, лу чулякан рекал чи му са малку гудинине за живане. Тугава Сайбиена зел пу 15 гудини ут магарену, ут волан и ут кучену, та ги дал нему.
Затва сига чулякас живе 25 гудини кату чуляк. Сетне ут там нагоре кара 15 магарешки гудини, сетне - 15 волски гудини и накрая изкарва и 15 кучешки гудини.