за Родопите и родопския диалект

• С китап, ала без хесап.
• Задумат ли вруть за рьот, станал е карашмалок (безредие).
• Найди си будин (някой) хем да та храни, хем да та брани.
• Вруть на една вода плени перем, на едно слонце ги сушим.
• Капка по капка – вир, корень по корень – баир.

Откъс от хумористичния разказ в списание "Родопи" – бр.5/1983

Когато автомобилът прехвърли Рожен и на хоризонта се изправиха тъмните върхове, разхвърлени безредно и обрасли с борови гори, Кина побутна другарката си и усмихнато попита:

- Е, как ти се види, Пину? … Хубаво ли е сега?

Кина вдигна шепата си, за да закрие хралупата, която зееше в устата й, изгледа ливадките, змиевидния път, безкрайния хоризонт на синьото небе и монотонно отвърна.

Снага старее, мерак галемее.

Според брадона и брасначен.

Слонцесо никой нема да стигне.

Срам са сас сапунь не умива.

- Каматнинóта е мехлем за душóта.

- Шенливо сóрце – засмено лúце.

- Има ли зóрно, ще има и плéва.

- Каквото и да правиш днес, за утре мúсли.

- Забуриш ли си кореня, ще исохнеш.

- От една билка змúята прави óтрова, пчéлата – мед.

- Хитро куче в мóгла не лае.

Хвана ли родопска пътека, и знам – ще срещна човек, чешма или птица. По пътеките на Перелик, Преспа, Персенк срещам родопски старци. Като че ли са от дрян. Белобради и с резбовани лица.

Тетьо имаше пушка – търси го, гони го. Ако си чувал Джубраилица – гора и артък. Еднъж тетьо слезе без нашето магаре, нарамил празния самар. Отхвърли самара на двора, отри потта и рече:

Бродил съм в добруджанската гора и в гора из рилската пустош. Едната краде хоризонта, а другата му се присмива. Едната жадува вис, а другата – равнина.

Родопската гора е сродила и вис, и равнина. Планината е просната и нагъната като китеник и гората поръбва хоризонта. Кръстат стремеж – и на възбог, и на възшир...
Затова в Родопите има толкова различни гори.