Емануил
Сред просторните поляни и величествени гори на Родопа планина се ражда самобитно творчество, което блести в старата родопска архитектура, звучи в ручилата на гайдите и красивите лирични песни.
“-Яла Муто, яла да поседиме и погъльчиме.
-Нее мене ма майка ни пуска.
-Яла само нещо ше та питам , нема ейсе да та наплитам, че ма нещо гюсас пари, зър сарцесо ми та гали, и ни мо са ти упина а са зъмиме двамина.
Сва е постановка на две другарки от даскалосо в Деридере!
- Нас ни зоват златоградски посестрими и много честиш се сбираме да клюкаме, да критикуваме, да намерим косурчек на този, на онзи. Мене ми викат Суда Интелигентната.
- Аха, пък мене пак ми викат Нуда Информирана от я знам всичко за всеки ага зафатиш отгоре от Голема река от Гърмън, та чек до Табахнана приз Костадин до Крушкате.
Б1: Хах,Минку ал си ти мър!Я ни мога та позна!Ти си са ятце нагиздила катога нивеста подиш!
Б2: Ам хъ видиш ли се мене децасъ ъс какъв фустань ма нагодиха!Да съм била корсом в модъна!Тюх,да и са пика в модъна!
Б1: Ам те ни нивърши модъна!Те ма мене аднъж нагадаха по комбилизон и килоте да търна на бесенън да са сме били къпали.
Б2: Я им реках ама бърадно ма не чуе!
….В село Мугла имало кехае с по 40 хилядни сюрии овце