за Родопите и родопския диалект

Блог - най-най

Красимир Николов

Красимир Николов

Това е отлично място за самохвалство ...

Уеб сайт: http://www.krazymir.com

Когато стана Балканската война, бех 14-годишно копелдачетище [*]. Ходех на училище в Гюмюрджина. Там беше тетьо [*] хабажие, та бе отвел и нас с брат ми да учим в болгарска прогимназия.

Турците по града беха по-много, наежиха са и думаха, че те ще надвият. „Булгарие е малка - викаха те, - та ще я сметем набързе, ала зад нея е Москофа, та от нега ни е страх.” Ката ден рукаше терлар [*], че турците са вейке в Хасково, че на другия ден ще са в Хильбьо (Пловдив), а след още един ден в София кафьо ще пият. Нашите стари бае са плашеха, ала се съмневаха дали е верно това.

Не знам каква кирия бех карало в Пловдив. Сметах да си вървем, ага че гледам по чаршията се точи една върволица ахрентища* от Лъки. С брадви.

- Къде? - питам ги.

По тия, нашите места, беше още турско. Ходеха комити по селата.

Еднъж отидах горе, при бравите. Отдалече слушам - кучетата лаят. Гледам - чобанинът търчи към мене, ама пострашнял, като да е жив закопан. Думам му:

- А бе, Кръстьо, да не си болен нещо?

Беден се беше родил, беден си и отиде рахметли Гочо Балжички от Петково. Беше абаджия, еснаф човек, ала не можа като другите да се съвземе, със своя стокица да работи. Затова пък цял живот Гочо живя с една надежда - да намери закопано имане.

Шмекер чилок е бил Стоен Гайдаря. Ама от сиромах човек какво друго можеш да очакваш, освен шмекерлъци и зевзеклъци. Кога се е родил, не зная, ама меса [*], че се е родил на черно халище, защото бубайко му е умрел млад и майка му се е оженила за Кидиковски Славча от Сулища. Още от малък захванали да го пазарят ту тук, ту там да си изкарва хлеба, ама Стоену все се не прихватала работата. Къде е ходил, какъв му е бил гурбетчилъка, той си знае, ама кога е станал за женене, се е върнал и си е поръчал шарена чанта със синци. Турил в нея стотине дребни мангъре, заключил я с катанец и я метнал на рамо — демек хвърлил фукарлъка.

Събрали се един ден Михаил Граматика, Колю Гикин и Манол Маргаритьовски и решили шивачлък да правят в Беломорието. От тоя занаят имало най-голяма сметка.

Речено-сторено. Нарамили торбите, яхнали мулетата и запрашили през Елидже, Ксанти, та чак в Пирея се запрели. Намерили дюкян до самото пристанище. Нали били троица и кесиите са им били три, напълнили го до горе с хубави платове. Накупили и конце, и игли, и сантиметри, и ютия, и кюмюр, и тезгяси - и всичко каквото требва.

Тогава немалката [*] и глада беха големи, та ходехме до далече да питаме за работа. Еднъж наумихме да вървим в Скеча [*]. Сбрахме се осем души бичкиджии от Зорница, извадихме гранични билети - тогава границата още бе на Рожен - и отидохме. Почукахме насам-натам - работа нема! Най-сетне един аргатин ни рече, че на неговия чорбаджие - Али бей, му требвали точно като нас работници бичкиджии. Ние - готови! Отведе ни той у Али бей, а около него- чифлици, градива, изметкере, [*] добитък... С две думи - бейска работа.

Вървех от Чепеларе за Ташюс с един мой аратлик* от широколъшките села. Ага наближихме Елидже, седнахме да пладноваме*. Йедахме колкото йедахме, пихме студена вода, че та станахме пак да вървим. Ала доде йе прибера месалете* и ги метка в зобилницата* с дюлгерския хайгот*, моя аратлик се притесни и вика:


Бащата беше беден чилек—изметкерин, та и мене отрано напъди по чузди къщи. Даде ме овчерче в Доспат. Сетне аргатьовах тука, у Хаджиасановите. Най-сетне отидах войник. Когато изкарах аскерлика, един турчин в Драмско ме спре да му праша градините. Богат турчин бе, та имеше и други аргате.

Един ден пак отидахме да копаем на полето и едно младо, йеко* турче, Кара Али го зовеха, ме пита: — Защо копаеш с една ръка?

- Сега ще ви разкажа какъв даскал бех в турско време. Това беше отдавна, след като бегахме от Македонията. Брат ми стана даскал във Ветрен, Пазарджишко, а я се чудех какъв занаят да фана. Знаех от брата некоя и друга буква, докъм половината от буквите. Намислих и я да стана даскал. Отидох в едно самоковско село, заборавих му името. Намерих чорбаджиите и им казах, че съм даскал и искам да изуча децата им. Ударихме на пазарлък. Накрая се пазарихме колко гроша ще ми дадат за годината. Отгоре от сяка къща ще ми дадат по парче сланина, кога колят прасетата.

<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 Следваща > Край >>
Страница 6 от 7