Я бех загалил мутка Рада от Гашища. Реших да вървя да я ищам. Сбрах приетеле, та ако ми я не дадът -да я сурнем. Напълнихме по една паласка барут, зехме пищолища, тюфечища и с рукут-пукут стигнахме. Посрещна ни дедо и и други като него старчища. Като разбраха за какво сме дошли, порукаха ни вътре, в къщата. Туриха да сварят каша да ни гостят. Доде стане кашата, почерпиха ни лютце [*]. Нали бехме вървели борже, хубавото лютце ни дойде като мехлем на умората. Старците видеха, че ни блатна, та повториха и потретиха.
Тъкмо съм се мушнал в халищата - дойде на вратата, зазноен от търчане, Ваню чичин и вика:
- Хайда, ставай боржку! Какво си се упашкулил като родилка? Не знаеш ли, че тая вечер има вечеринка в Габрица?
Гледам го - прилизало се е, та чак на ледунки му е станала бозинявата четуна. Фърлило е и вълнената фанела, дето се не разделяше с нея от Димитровден до Гергьовден.
Ах, тая пуста Спаицка чешма мнозина е изгоряла.
Я бех много опака като мома. За женене бех станала, а китка на момче още не бех давала. Ако ме затечеше некой на тесно, я фукнех китката в реката, да я гони, ако му е голем мерак за мене, или я накъсвах на ситно-ситно, само и само в ръцете му да не я дам.
Ама и ергените в Разложко си беха много лоши, де: ако му я дадеш бързо, рече си, че умираш за него. Ако те измами да я грабне, рече си, че си негова и трябва да му ходиш по гайдата. Ако я хвърлиш и не му я дадеш, запакости ти, та момуването да ти омръзне. Нашето си беше всякак зле.
За втора поредна вечер в "Шоуто на Слави" звуча родопска реч. Този път беше изпълнена известната на много родопчани песен "Пауне форкат". След предаването интереса към песента нарастна много, за това ви я представяме в изпълнение на Кина и Пина (Веселина Бабаджанкова и Николай Пашов, на гайдата - Георги Мусорлиев).
Тази песен е химна на клуб "Зевзек". За всяко събитие се дописват куплети, например (посветено на министъра на земеделието 95-96):
И житцено кой пак изнесе,
от наща хубава страна.
Друг министър да са готви,
не щем ний Чичибаба.
Можете да свалите изпълнението от тук, или да го слушате през плеъра по-долу
Чуй изпълнението
Едно от най-гледаните предавания на bTV - "Шоуто на Слави" използва творба на Ангел Шеев в снощното си предаване. Родопската трактовка на "Ромео и Жулиета", написана от небезизвестният Шею, послужи на украинско момиче, участничка в конкурса "Добре дошъл в България", да се представи с умения по родопски диалект. Украинката беше коректна, като спомена името на автора.
В турско време отишли от Широка лъка тайфа терзии в Селча да шият на богати агаларе гайтанлии потури и долами. В тайфата бил и стрику Доню, голям мохабетчия и майтапчия. След като шили на други селчани дрехи, поканил терзиите и ходжата и него да курдисат с хубава иремена, с много шарилки и гайтани, както подобава на каяфетя [*] му.
Този ходжа бил прочут с правене на муски и други напиналки. Пред терзиите сам се хвалел, че нему никой не може да стори беля, защото веднага ще го открие, а ако е избягал, ще го надуе със специални молитви и където и да е, ще пукне.
Който казва, че в Забърдо не растат и не стават кукленски череши, лъже. Имаше ги другош*, ставаха, ама ги обираше и изядаше „Аллаховото”.
Кой знае кога и кой от старите Дрехеме беше насадил три кукленски череши в нивата до гробището. Едната беше белица, другите две раждаха като жужул* черни череши, от мед по-сладки. Хубаво, ама нали беха само те в цяло село, наближи ли да узреят, съберем се момчетии като Павчугата и Имамовото, отидем за неколко вечера и ги оберем.
Вечерта на велика събота срещу Великден поп Пиндю свика черковното настоятелство на важно заседание в Пастольовия дюкян. Дойдоха настоятелите, дойде и попът и заеха най-дългата маса. Наредиха се от двете страни на председателя като на „Тайната вечеря” и зачакаха бай Пастол да привърши работата си. А днес му беше „мандрата”. Дюкянът бе пълен с мющерии и той, с гугла на главата, която сваляше само в черква, запотен, мазен и зачервен, лъснал от пот, свещенодействуваше зад тезгяха: мереше, теглеше, плюнчеше калема и записваше в тефтера вересиите. Никой не плащаше сега. Наесен, като се върнеха от гурбет и закачеха торбите с дюлгерския дюзен [*] - тогава тефтера се изпълваше с кръстове, което значеше, че вересията е платена. Бакалският тефтер на бай Пастол и евангелието на поп Пиндю си приличаха - с твърди корици и оръфани. И не само по това. И евангелието бе пълно с разни знаци и кръстове, „собственоручно” написани от попа.
Таман бех окосил ливадата, пък едно сено до колено, ама времето дъждовно, та не можем го изсуши. Не щеш ли, а дома дойдаха да ме рукат на мандра да си взема млякото. След малко дойде и разсилният от общината и ми казва:
- Искат те войник, имаш повиквателна! Брех, ами сега? Пламна ми главата.
- Нема да може - викам, - аркадаш! Имам сено за сушене, пък и на мандра требва да ида... Виж некой- друг по-слободен.
Къде ли не сме ходили като дюлгере, скитници, ама най-много работехме по Пловдивско,
Една година се пазарихме да правим моста при Кадиево. До нас наблизо си сториха палатка - и ние бех на палатки - един чакълджие, бараби. Ама да видиш какви люде! Хеле единият от тях, брадатият, който се правеше на Ботев. Ага запееше неговата „Молитва” и закастраше попове, владици, чорбаджии, та нам ни са изправеха, саежааха косите. Накрая ни питаше:
- Прав ли съм, майстори?