Може би ви прави впечатление, уважаеми читателькове, че по-голямата част от песните са записани в села със т. н. ”смесено население”. Това определение много ме дразни, защото е в речника на предимно некадърни политици. За какво ”смесено население” говорим, когато е не очевиден, а “очеваден” общия български корен на родопчани! Има села като Смилян например, които от край време са образец на религиозна толерантност, много, много преди некадърни политици да ни я натрапват. Родопската песен си е само и единствено родопска и независимо от асимилаторските набези, тя е оцеляла и принудителното религиозно разделение не повлияло изобщо. Това си е еднородна музикална култура ...
Таман бех окосил ливадата, пък едно сено до колено, ама времето дъждовно, та не можем го изсуши. Не щеш ли, а дома дойдаха да ме рукат на мандра да си взема млякото. След малко дойде и разсилният от общината и ми казва:
- Искат те войник, имаш повиквателна! Брех, ами сега? Пламна ми главата.
- Нема да може - викам, - аркадаш! Имам сено за сушене, пък и на мандра требва да ида... Виж некой- друг по-слободен.