Романът „Време разделно” или по точно филмът „Време разделно” е изписан в буквалния смисъл на думата на челото ми. Беше месец септември 1986 година. В нашето читалище се съхраняваше част от реквизита на филма и много от нас самодейците взеха участие като статисти. Аз бях един от тях. В село Писаница бръснар старателно обръсна главите ни и получихме облекло (униформи) на еничари.
На другия ден, 6 септември, отпътувахме за с. Върбово, а след това за с. Михалково на снимки. На връщане, пътувайки 10 души в една УАЗ-ка, на остър завой под ресторант „Езерата” катастрофирахме. На съвсем сух път, шофьорчето - младо войниче, навлезе в завоя с несъобразена скорост, рязко зави и натисна спирачка. УАЗ-ката се преобърна на пътя и се спря в мантинелата. Аз се ударих в тавана и от главата ми бликна кръв.
В днешно време има много анекдоти за блондинки. Има и за тъщи, за момчета с много пари, пък в главóна… Ако си мислите, че в родопските, а и не само в родопските песни не е ставало дума за руса мома, лъжете се. Само че на сегашните руси девойки, както се казва по нашенски "хми е извùдено". Яце за прости ги имат. Една песен записана през май 1957 година от акад. Н. Кауфман в гр. Златоград. Пяла я е Кица Ат. Петронова. За една "не бендисвана" мома, както се казва днес- блондинка: