И те са, амудже*, на много чешите. На един само с поглед можеш да му състинеш кръвчицата, на друг - и пищол да му извадиш, пак пет пари не дава
За 23 години горска служба срещал съм ги всекакви - и плахи, и кабадие*, и рушветчие - ала да ти кажа ли? Тимаря от Стърница няма да забравя
С него се набарахме на Чилтепе. Млатил бе човекът наляво и надясно. Каква му е била сметката не зная, но аз сварих най-малко трийсет смърча, повалени на земята. И всичките на отбор. И други стърничани по онова време правеха нарушения, ала такава пакост на едно място не бях виждал. Сърцето ме заболя
Уважаеми читателькове,
Както в едно авторско произведение, така и в родопската песен, а и не само в родопската, художествената измислица, види се, се среща:
"Колкото и да е заспала една мома, че чак да не усети…"
Една песен записана от Тодор Тодоров през 1959 година в село Лясково Девинско. Пяла я е Надия Янузова тогава на 16 години:
"- Тайбинко, кузум, пилянце,
сабах ми дойде и подмина/2
пък ний си вода немаме.
- Юначе лудой младо,
нам с тебе вода не трява
ний сме на куп лежали,
ний не сме нищо правили.
- Тайбинко кузум, пилянце,
ти беше пръв сон заспала;
я си та итро измамих,
та си ти очи облюбих,
та си ти кръсче обкърших;
та си ти нянки постисках."
Ако е имало нещо, което се е случвало, случва се и днес то е и бракът "по сметка". И друг път съм казвал, че в наше село му викаха "по монасип". Льосно е било на хитър ергенин да си зьоме мома без да му "ходи в края каква е на акъл". Пък ако погльодним днеска как пари и акъл на адно място чостиш са ни сбират. Малко да имаш "в главота" ако имаш врат дебел, ако е "разградено"…
Напреж са е лахвало мома "с кусур" будно богат да стори. През февруари 1956 година акад. Николай Кауфман е записал песен, която я е пяла Марудка Иванова Баткова. Тогава на 20 години: