- Я, Кольку, са натеглих и нагладьовах и през турско, и през болгарско, та барем на тая народна власт ми дай повечко хляб, та да са наям, преди да умра.
Така разправяше баба Катерина Комитата след народната победа на 9 септември 1944 година, като идваше в съвета. Викаха й Комитата, защото бе лежала в Одринския затвор за укриване на комити. Тя беше много едра жена, истинска комита, и тежеше повече от сто стари оки. Приличаше на Боримечката. Беше много здрава и вечно засмяна, но страдаше от една неизлечима, своего рода болест - вечно недояждане и глад. И си мечтаеше един път да се наяде, както трябва, та ако ще и да умре след това.
Преди много години се е разчуло по Райково, че ще дойде министър Гичев да ги пообиграе и види къде какво може да се стори за селото. Разтърчели са се управниците, наредили да се измете сущето [*] и да се изрине калта по сокаците, че та сторили и арка, накичена с хвойна и ела. Лепнали един надпис на нея: „Добре дошълъ, господинъ министре!” и зачекали.
Тъкмо съм се мушнал в халищата - дойде на вратата, зазноен от търчане, Ваню чичин и вика:
- Хайда, ставай боржку! Какво си се упашкулил като родилка? Не знаеш ли, че тая вечер има вечеринка в Габрица?
Гледам го - прилизало се е, та чак на ледунки му е станала бозинявата четуна. Фърлило е и вълнената фанела, дето се не разделяше с нея от Димитровден до Гергьовден.
Горнорайковски амфибрахий
Гá гльóдам курдúсаха мóми и жéни,
във барчета гáлят да с’дьот закадéни.
И агá погльóдниш и млади, и стари
в устáна са лáпнали дльóги цигари!...
На 1 април 2008 година клуб “Зевзек” към читалище “Орфееви гори” отпразнува рожден ден. Стана на 18 години
Вървьот си година след година. Смянят са зима, пролето, лято и пóдзима. То са мяса потéтри, та остана само зима и пóдзима, ама карай...Хеле са яце потéтри в делечната вейке 1989 в ноември мясец, ага пада мóгла и докарват кардьо. Пък съм слушал от стари люде, че в намотáто вряме станват и хубави рап`ти....
(Априлски размисли на адин член на „Зевзек”след рождения ден на клуба)
До 1999 г. съм не имал наеть да писвам книги. Още по- малко пък да са намясвам с писатели, поети, журналисти и други писващи люде, дето и хлябън си вадят с писване. Раптил съм в училище- много години като логопед. Да, ама има нящо дето го душа ище и е не занаять…
В книгата на Елена Каневска-Николова "Говорът на село Момчиловци, Смолянско -половин век по-късно" една създаваща асоциации диалектна родопска дума е записана по следния начин:
пúшкал’ м. Бодил, трън, шило. Пúшкал’ф торба нисидú.
пúшкам несв. Бода. Ейс’ềие чурап’е ма пúшкат.~са.
Закачам се. Л’у са пúшкат, л’у са дồрпат.
Тетьо имаше пушка – търси го, гони го. Ако си чувал Джубраилица – гора и артък. Еднъж тетьо слезе без нашето магаре, нарамил празния самар. Отхвърли самара на двора, отри потта и рече:
До края на Първата световна война в Райково по сватби и на хоро си свиреха старите гайдаджии - Живака, стрику Теню, Сарахоша и Друлю. Но някой подкокороса двамата Колювци - Караджата и Келебека, та докараха от Ксанти една дяволска свирка, дето насън не бяхме я виждали!