за Родопите и родопския диалект

Съпрузи бяха двамина: Гого и Шина,Изхраниха четирима сина

По някаква си причина Гого напусна Шина. Нещо й не хареса, та я па реса.

Сам си къщата редеше,сам си ризите переше.Сам си и почина сиромаха,

от силни болки в стомаха.Свой се събраха,помен да му правят.

Три дни ядоха и пиха и се веселиха.Всичко останало по равно поделиха.

В къщи   остана само баба Шина помен да му прави и да го спомина

а та люто го проклина.

Накю

Седем щерки ожени стар дядо Игнат, до като бяха двамина йеци беха рахат, ала легна баба Добрина, легна, та почина Остана дядо самичък да й прави помен и да я спомина. Малко време мина от как баба почина Събраха са мнозина, зетиве седмина, три дни се караха и не се разбраха кой имот да вземе, кон дядя да гледа Обади се Радка, застанала зад дзатка Аз съм най-малка, мен ми стига махалка. Вам пък га ви трева дядо да ви додева гледайте го ви сами, от мен ви изин, да ви е харизану гулемуту имане-горнята и делви Другана рече, че и та са отрече. Тогава накрая, без да са мая остана си самичак сам да са гледа стар дядо Игнат

Баба Рада Омръзна на баба Рада на чузди да са нагада. Докато бе млада, врюм бе за наслада. Ага остаре, газон хи са превре. Беше порва в селуну, сега е първа на опашкана. Гледат я синове и внуци, ала нах срьощу, оти са копуци баба Рада взе да са напикава и насира. Ала пак не се предава и не запира, да не дава мира. Омръзна на баба Рада, от харкумана кратох да извада и зафана да иска да й варят каша, защото е била в село баша Тогава снаха й Велика сърдито се развика: - Гледайте къде серете, защото сами ще се перете Горко ми от вашите паршници, фавоне ми се душица, с гачка дрипине ви сурна в рекана да ги гмурна.

 

Нолю и Калина, живеят си двамина за работа от тях никой не спомина. Макар и да нямат троха за пладнина, голями са калпазани и големи готовани, чакат само син да хи храни Огладне ли газина, разморда са Калина, сбира в торба пладнина за двамина, в качка-млекачка, урда във карстачка/месал /. "Не мога да паса крава и да сегя права, карай я ти на паша в градинана наша, ага я докараш,жа има какво да бараш, жа ти сготвя в тиганян ут праматарян пряснукова каша, та дано да найдеш за кравана паша. Нарами Нолю качулян, упьона вожуну с чучулян, утведи я в ливада, вав брежнана гармада, зачука чучулян, заупуля са упулян, кравана нема къде да пасе и зафана да реве. Нолю са наметна сас качулян, легна до чучулян. Зафана вестник да чате и кравана да реве. Дойде Калина, завунка с чапина Нолюва газина. Нолю бега, Калина гу слега.

На жеман ми бе стопила пчелица. Стана ми драго, погльодах я, сетих са за айсва Шеьово писание, позасях са, оти тая мутька бабульчица ми подсказа, че опролетихме, пък ма и ворна назадь, в Стойките, га бехме дечинки.

На 1 март бабите ни усторгваха градиние, сбираха сущите на купчинки и ги палеха, пък нас, дечинките на нагадаха да прерипкаме на корс огъня да на не хапят больхи и да на не халат змии. Сетих са още, че на 1 март си избирахме ден от месеца и каковто е деньо, айнаков си и ти.

И друго са сетих - как са збирахме в читалищено райковско "Орфееви гори" и с каков ищах празнувахме. И това Ьнгел е описал в И на сон да немаш вяра. Е, пак ша са зберем, оти 1 март е ден на самодееца, ама ...

Ако е имало нещо, което се е случвало, случва се и днес то е и бракът "по сметка". И друг път съм казвал, че в наше село му викаха "по монасип". Льосно е било на хитър ергенин да си зьоме мома без да му "ходи в края каква е на акъл". Пък ако погльодним днеска как пари и акъл на адно място чостиш са ни сбират. Малко да имаш "в главота" ако имаш врат дебел, ако е "разградено"…

Напреж са е лахвало мома "с кусур" будно богат да стори. През февруари 1956 година акад. Николай Кауфман е записал песен, която я е пяла Марудка Иванова Баткова. Тогава на 20 години: