за Родопите и родопския диалект

Имаше в наше село един Сотир - Сотю му викаха, Окълцаното - оти бе кръп. [*] Главата му бе мътька - като картоф му седяше на тънката шийка и косата му бе остригана като на овца - на ропки-ропки. Кой го скълцваше тъй, не знам. Викаха, че майка му с овчарска ножица го е стригала. Под носа му са русееше някой косъм и по лицето - толкова. Ни брада, ни мустак. Ала стъпяше като петел, наперен, готов да рипне. И все са обуваше в бели навои с кръстосани тасми. [*] А ръките му - все в джобовете на потурете; да речеш, че притиска лирите и златните напальоне да не дрънкат.

На зимна нощ и дятещи гоз, да нямаш вяра

Хубава жена и хубава борна, на паратько место се тросят

На паршничава овца, чан са не ворзва

Ако торниш след пче`лана нах медон ша та отведе,ама ако заследиш борбунян баш на гиброна ще те изкара

Оставена жена и нахапана пиперка (люта), са не взимат.

В хахорната воденица, дяволене се прерипкат

Сухо дупе риба не яде, ама и риба гоз изида

Аднô жена може да са сôрди на мъжон хи, точно дуде изсôхне една носна кôрпа, повече Не.

И чôрната óфца, бêло млêко дава

Удри самарен, та магарено да се сêта

Яла гôска снêг, пила гôска вòда

Ти сега не ме гледай, че съм горски. Доде стигна до тия сърмени нагони, знаеш ли през колко джендема съм минал? И аргатлък съм правил, и с калайджилък съм се занимавал, по едно време бях решил и пъдарин да ставам, ала ми се виде хептен проста работа, та се отказах.

Сега ще ти разправя как опеках калайджилъка. То беше преди трийсет години.

Един ден баджанака Тодор рече:

- Оти да не станем и ние калайджие. От тоя занаят хората пари трупат.

Ах, тая пуста Спаицка чешма мнозина е изгоряла.

Я бех много опака като мома. За женене бех станала, а китка на момче още не бех давала. Ако ме затечеше некой на тесно, я фукнех китката в реката, да я гони, ако му е голем мерак за мене, или я накъсвах на ситно-ситно, само и само в ръцете му да не я дам.

Ама и ергените в Разложко си беха много лоши, де: ако му я дадеш бързо, рече си, че умираш за него. Ако те измами да я грабне, рече си, че си негова и трябва да му ходиш по гайдата. Ако я хвърлиш и не му я дадеш, запакости ти, та момуването да ти омръзне. Нашето си беше всякак зле.

Вечерта на велика събота срещу Великден поп Пиндю свика черковното настоятелство на важно заседание в Пастольовия дюкян. Дойдоха настоятелите, дойде и попът и заеха най-дългата маса. Наредиха се от двете страни на председателя като на „Тайната вечеря” и зачакаха бай Пастол да привърши работата си. А днес му беше „мандрата”. Дюкянът бе пълен с мющерии и той, с гугла на главата, която сваляше само в черква, запотен, мазен и зачервен, лъснал от пот, свещенодействуваше зад тезгяха: мереше, теглеше, плюнчеше калема и записваше в тефтера вересиите. Никой не плащаше сега. Наесен, като се върнеха от гурбет и закачеха торбите с дюлгерския дюзен [*] - тогава тефтера се изпълваше с кръстове, което значеше, че вересията е платена. Бакалският тефтер на бай Пастол и евангелието на поп Пиндю си приличаха - с твърди корици и оръфани. И не само по това. И евангелието бе пълно с разни знаци и кръстове, „собственоручно” написани от попа.

До вяйка фасýльова
в бахчúцана на Мýда
срьôшнаха сá
чьôрв и пеперуда.

- Къде сá мóчиш
дá сá почепéриш?
- пеперýдана му вика.
Нито фôркаш,
нито чéмер трóсиш.
Сéди си отдолу
чьôрв гибрúв,
ако искаш да си жив!

С магарето бъди магаре,
недей разкрива своя лик!
Попиташ ли го, ще ти каже,
че е мъдрец и то- велик!...

Омар Хайам- рубайят-45
превод Йордан Милев

Горнорайковски амфибрахий

Гá гльóдам курдúсаха мóми и жéни,
във барчета гáлят да с’дьот закадéни.
И агá погльóдниш и млади, и стари
в устáна са лáпнали дльóги цигари!...

Намерих го, допълних го, “преведох” го… Не е авторско. Дано са бендиса

Нéтювица: Кък сú мари? Дечкóвене ти какво правят?

Чáтювица: Нú гú съм причýвала още днеска. Утирнóса лю си проверих eлектроннаса поща, сéтне имях рáп та. Тряваше да рефрешна кóчинана на свúнено и да изфърля рисайкъл бин –ън. Цáль дéнь ша сърфирам по бъхчьôса. Нáхвечер ша включам скайпън и ша чатна с дечкóвене. И във фейсбук ша вляза, и в нетлог.

Нéтювица: Хубаво шá сториш. Пък я днéска нéма цáль дéнь да съм на компъс. Трява да даунлоудна ябълькине в градúнана, да максимизирам на стáрецън аднá вóльнена жилетка, чи яце тясна му е станала. Ала нáйдах на аднó място в нета, чи има, дават голи юзъри. Яце мá бé срам. Да знаиш какво мá бé срам, ама три сахáтя ги гльóдах.

Мáрта влезé ли и вряме дохóда
данъци, такси да внúса нарóда.
То декларации, то справки, беляжки;
търчúш по гишета- буднóж и опашки.

Пúшиш и брúшиш цифри, проценти,
сбúраш от дéсеть местá документи.
Откакто живяйме уж в демокрация
редовно си пúсвам и я декларация.