за Родопите и родопския диалект

Балнóваш, мáйци, виж чехрьóта,
крива ти е, видям я диньóта.
Кутрá мома та докундúса?
Какво ти тóлкув не бендúса?

Кóща имаш – нова оградéна.
Юничка купи йóдра, заплодéна.
На рап’та ходиш утирно с колáна
и я съм с тебе-гóтова кальмáна.

Кáматна есен с шарен миндúль
и закýтлена с кôрпа áлена.
Пристúпа със сърма терлúци;
момá от пролéтька гáлена.

На Перелик бяли пáзухи.
Родопа- с момúнско гиздúло.
Баúрчек са пак разпýшва;
Арда е тьонка снáга извúла.

Предизборно вряме. Фáти и мраз.
По селáса ходят жухáн кандидáте.
Чи яце ли е блáга пýстаса влáст,
от години не мога край да му фáтя.

Телевúзорън гльôдам. Как са адôт.
Вядат са буднôж като кучета диви.
Минóт са избори- пак си крадóт
и пак си измúцат ризи кирливи.

Има няколко начина за опазване и съхраняване на родовата памет. Един от тях е говорът, диалектът. Знаем, че родопския диалект е много разнообразен в различните краища и населени места в Родопа планина.

Но какво е диалектът за всички нас - хората от различните поколения родопчани? За по-старите поколения това е част от техния бит, техните мисли, чувства, техните песни. За по-младите поколения или по-точно за една част от тях, диалектът е нещо, което те поставя в категорията "селянин". Да, "селянин" в оня просташки смисъл на тази дума.

В една далечна пролет се завръщам
със дъхави треви, синчец, иглика.
Живот и младост в селските ни къщи-
вечери като вълшебни приказки.

Със радост детска шумно, неуморно,
огласяхме със вик и смях простора.
Животинки кротко във оборите
посрещаха ни със очи на хора.

Луната между орехови клони
игрите осветяваше ни в мрака.
И често карахме се "кой да гони."
Майките до късно все ни чакаха.

Извôрвям пульôчка въз "Вятрово бóрце"
и мартенско слóнце сá от нéбо надзúра.
Пóльнят са ôчи и отпýска са сôрце,
живóть сá навдúга по търлú и баúря.

Ланскóта гюбрúца е вейке угнúла.
Люде, хайвáне буднóж щúш скитáса.
Тревúца загрята е зéмя пробúла;
тýф- тáм овчúци сá рядчиш запáсват.

Кълвáчън почуква чуредясала êла,
мрáвчици шяват в мравúльник разсóнен.
Гльôдаш прифóрка събýдена пчéла
и паяк на фóйна е мрежа упьóнал.

(изповед на една отколешна блондинка)

Рекóт за няк'ва кáматна момúнка,

чú е проста, óти е блондинка.

Какво да рéкам я за наша Рада?

Момúнка кáматна и млада.

Каквото да зафáти, го разпрáвя,

двáж сá жéни тá и сá остáвя.

По две-три мóски Рада разиграва-

хич за нищо хú сá нú додява.

Шофьорски курсове напрéж зафáти

и инстрýкторън хú сú опáти.

Полáна крóпа, крóпа лю опúна-

за мýличко да бутне леля Шина.

Минó са пролет, лято
пак иде мрáз и сняг.
И на меснéть избраха
чиляк сербéз и як.

Дано да не тъптéме
яце сняг длибóк,
чи пак нá нú остáвя
пýсти фукарълóк.

Още по търлúсе
мечки трôсят мед.
Ахмéдь му ни удúса
да има "правов ред."

То нéга го не плаши
ни Аллах, ни Бог.
Пък нас нá нú остáвя
пýсти фукарълóк.

Как ша правим европеец
и циганин ку е крадлúв.
Дай Боже да нú стане
като кáмень и Сизúф!

Къде полунощ Анчо кираджи се събуди от някакъв шум в обора. Конят му силно пръхтеше, взе да цвили. Анчо се сепна, уплаши, защото това животинче му беше и брата, и хляба. С него бе изминал всичките пътища на тия тъмни родопски гори, но той нийде не се умори, не го предаде. Анчо бързешком запали свещица и отъча в обора. Като го видя, конят се успокои, ушите му побегнаха назад и като човек се усмихна, но продължи да тръска глава над голямата ясла. Анчо веднага разбра, че там трябва да погледне. Като го стори, изтръпна, пребледня- вътре имаше едно съвсем мъничко бебе. Той го сгуши, освети го със свещта и си отдъхна- бебето бе посиняло от студ, та не можеше даже да плаче, ала бе живо. Инак бе ячко и с хубави увиснали бузки. На Анчо му идваше да заплаче, да запее, но само се наведе още по- ниско над него и занарежда:

Съмне ли, песен дивна се чува. Мръкне ли, пак някой пее. Всичко се спира, замира, на песен да се порадва. А Делян луда гидия литва чак в небесата. Пееше неговата Ардúна. И песента за него беше.Гласът ú ту чист като синьото нéбо, ту малко задавен, както е на горския вятър. Самата Ардúна- слънце по изгрев. Усмивката- мъничко плаха, та омайна и блага. Очите отгласят и всичко туй в песента се излива.

Делян пролет береше най- сините теменуги и хукваше през ниви, плетища да ú ги носи.

- Помирисай!- шепнеше и той. – Душата ми в тях се е скрила!