Ангел Шеев - Шею
Наголемя деньос. По-топло става.
Тув-там снежок са още бялка.
Във махалона ягънце приблява,
насрьощо чуе се тътрàлка.
Пак забуряват дертьове людéсе,
разтóрнуват са като мравки.
Снегон напольнил с вода e дерéсе
и с кал барýги и канавки.
Уеб сайт: http://www.napenalki.com
Ех, кáматна мома бé Ленка!
Нимяше като нея друга.
Аднóж я срьошнах и заблях са,
чак стóпих във аднá барýга.
Пиленце пеé на търанýда,
крáвана пасе си чúча Мýда.
Комшийкана хи арпажúчек купи
и в градúнана са та надýпи.
Дядо Христьо смýкна цигáрана, позакашля са, извади кóрпа та прибрúса чéлоно. Беше срадé лято, по Петровдень и бая бе жега фáтило.
Млóго е льóсно агá си млад,
да теглиш пари от банкомат.
Да, ама лáхва са пенсионер,
от банкомáтън нéма си хабéр.
Сóбота след обед.
Някъде към пéть.
Наредили са са люде-
с късмéть и без късмéть.
„Кой не е съгрешил на тоя свят, кажи!
Безгрешен срещнал ли си стар и млад, кажи!”
Омар Хайям- рубайат- 49
Превод Йордан Милев
Стрúку Лáмбю имяше хадéть пóдзимъшно вряме да си найде борнúца от крива борúка. От аднó вряме са знае, чи борнóта е в крива борúка и до день днешен ша чуиш зевзеци да ти го казват.
-Здравей стрико Михале!Как си?
-Чи, бива, майци. Здраво съм.Болнав бех малко, в больница лижах десет деня, ама са оправих.
Още додé вървяше нах нéга, дядо Стою са загльода. Млáдо беше и жéнско беше, ала с панталóне широки, пък отгоре грóпало, та пóпън му бé видя.
Родопчанинът е бил и си остава широк човек с чувство за хумор. По- трудния живот в планината е създал у него една защитна реакция- да гледа на живота преди всичко от хубавата му страна.