за Родопите и родопския диалект

Красимир Николов

Красимир Николов

Това е отлично място за самохвалство ...

Уеб сайт: http://www.krazymir.com

Когато стана Балканската война, бех 14-годишно копелдачетище [*]. Ходех на училище в Гюмюрджина. Там беше тетьо [*] хабажие, та бе отвел и нас с брат ми да учим в болгарска прогимназия.

Турците по града беха по-много, наежиха са и думаха, че те ще надвият. „Булгарие е малка - викаха те, - та ще я сметем набързе, ала зад нея е Москофа, та от нега ни е страх.” Ката ден рукаше терлар [*], че турците са вейке в Хасково, че на другия ден ще са в Хильбьо (Пловдив), а след още един ден в София кафьо ще пият. Нашите стари бае са плашеха, ала се съмневаха дали е верно това.

Не знам каква кирия бех карало в Пловдив. Сметах да си вървем, ага че гледам по чаршията се точи една върволица ахрентища* от Лъки. С брадви.

- Къде? - питам ги.

По тия, нашите места, беше още турско. Ходеха комити по селата.

Еднъж отидах горе, при бравите. Отдалече слушам - кучетата лаят. Гледам - чобанинът търчи към мене, ама пострашнял, като да е жив закопан. Думам му:

- А бе, Кръстьо, да не си болен нещо?

Беден се беше родил, беден си и отиде рахметли Гочо Балжички от Петково. Беше абаджия, еснаф човек, ала не можа като другите да се съвземе, със своя стокица да работи. Затова пък цял живот Гочо живя с една надежда - да намери закопано имане.

Шмекер чилок е бил Стоен Гайдаря. Ама от сиромах човек какво друго можеш да очакваш, освен шмекерлъци и зевзеклъци. Кога се е родил, не зная, ама меса [*], че се е родил на черно халище, защото бубайко му е умрел млад и майка му се е оженила за Кидиковски Славча от Сулища. Още от малък захванали да го пазарят ту тук, ту там да си изкарва хлеба, ама Стоену все се не прихватала работата. Къде е ходил, какъв му е бил гурбетчилъка, той си знае, ама кога е станал за женене, се е върнал и си е поръчал шарена чанта със синци. Турил в нея стотине дребни мангъре, заключил я с катанец и я метнал на рамо — демек хвърлил фукарлъка.

Събрали се един ден Михаил Граматика, Колю Гикин и Манол Маргаритьовски и решили шивачлък да правят в Беломорието. От тоя занаят имало най-голяма сметка.

Речено-сторено. Нарамили торбите, яхнали мулетата и запрашили през Елидже, Ксанти, та чак в Пирея се запрели. Намерили дюкян до самото пристанище. Нали били троица и кесиите са им били три, напълнили го до горе с хубави платове. Накупили и конце, и игли, и сантиметри, и ютия, и кюмюр, и тезгяси - и всичко каквото требва.

Тогава немалката [*] и глада беха големи, та ходехме до далече да питаме за работа. Еднъж наумихме да вървим в Скеча [*]. Сбрахме се осем души бичкиджии от Зорница, извадихме гранични билети - тогава границата още бе на Рожен - и отидохме. Почукахме насам-натам - работа нема! Най-сетне един аргатин ни рече, че на неговия чорбаджие - Али бей, му требвали точно като нас работници бичкиджии. Ние - готови! Отведе ни той у Али бей, а около него- чифлици, градива, изметкере, [*] добитък... С две думи - бейска работа.

Не съм имала още пет годинки, ага са прибили бубайка. Прибили са го гавазете [*] на Исен паше, Енуздерският. И то за какво - за нищо. В мечитя [*] бил задържен един негов аратлик и той рекъл да го оттърве, да не плачат дечинките му. И отървал го е, ала сетне ние сме останали сираци. Майка, за да ни изкути [*], ни е отвела у деда. Оттогава зафатили да ни викат не Ламбовски, ами Хусарови.

Вървех от Чепеларе за Ташюс с един мой аратлик* от широколъшките села. Ага наближихме Елидже, седнахме да пладноваме*. Йедахме колкото йедахме, пихме студена вода, че та станахме пак да вървим. Ала доде йе прибера месалете* и ги метка в зобилницата* с дюлгерския хайгот*, моя аратлик се притесни и вика:


Бащата беше беден чилек—изметкерин, та и мене отрано напъди по чузди къщи. Даде ме овчерче в Доспат. Сетне аргатьовах тука, у Хаджиасановите. Най-сетне отидах войник. Когато изкарах аскерлика, един турчин в Драмско ме спре да му праша градините. Богат турчин бе, та имеше и други аргате.

Един ден пак отидахме да копаем на полето и едно младо, йеко* турче, Кара Али го зовеха, ме пита: — Защо копаеш с една ръка?

<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 Следваща > Край >>
Страница 6 от 7