за Родопите и родопския диалект

Красимир Николов

Красимир Николов

Това е отлично място за самохвалство ...

Уеб сайт: http://www.krazymir.com

- Сега ще ви разкажа какъв даскал бех в турско време. Това беше отдавна, след като бегахме от Македонията. Брат ми стана даскал във Ветрен, Пазарджишко, а я се чудех какъв занаят да фана. Знаех от брата некоя и друга буква, докъм половината от буквите. Намислих и я да стана даскал. Отидох в едно самоковско село, заборавих му името. Намерих чорбаджиите и им казах, че съм даскал и искам да изуча децата им. Ударихме на пазарлък. Накрая се пазарихме колко гроша ще ми дадат за годината. Отгоре от сяка къща ще ми дадат по парче сланина, кога колят прасетата.

Ага дойдоха манафете в Чепеларе, йе бех дете на около дванайсе години. Те ненауздав дойдоха. Тогава какво да правим? Свихме се у майка, дойде и чича, и други комшие у дома. Ходенето ни бе до вратата. Оттам нататък всичко бе аскер, манафе — пиле не може да префорка, та не чилек да мине. Чудихме се, мислихме се, та че пробихме тавана. И през тая дупка врют* се проврехме и оттам през плевнята, та в дерьота. Побегнахме голи и боси, пък се стемневаше. По това време майка беше трудна, скоро щеше да рада. Едно дете в корем и друго — в ръки. А пък снег имаше до шия. Вървехме и плачехме. Ага по едно време, че видехме да свети огън горе на бърчината и чухме да цирикат други деца. Тогава майка рече: „Там има люде, хайдете да ги настигнем!”

По време на чумата една майка вдовица от Горно Дерекьой [*] избягала с трите си дъщери в местността Синора. Тук имало стара колибка и майката вечерно време се подслонявала в нея, а през деня се криели в тъмната Коматанска гора. Дъщерите й били големи, огиздила ги с най-нозите дрехи и ги накичила с главенцки гиздила, [*] защото чумата не кайдисвала да мори нагиздените моми. Ала голямата дъщеря се разболела. Майката веднага отвела другите, в гората, а тя останала да пази болната. На седмицата голямата дъщеря умряла и сама майката изкопала гроб под старите ели и я заровила. Отишла при другите дъщери в гората, но стояла далеч от тях, защото била вече мръснак [*].

Старите хора разправеха, че Синапя е джеллатовал и касаповал майсторете-дюлгере, те са много рюкали и цирикали. И колкото повече са цирикали, толкова по-надалече им е хвърчела кръвта. И там, дето е падала, всичко е изсъхновало.

Старците разправеха, че когато турците намислили да хванат Синапя, тогава от всички села отишли хора да им помагат. И от Чепеларе отишли такива люде. Тех ги завел Кара Ибрахим, на Махмуд Аговски дедо. На онова време той управлявал Чепеларе и целата кааза. Кара Ибрахим е сбрал много люде и всичките с оръжие. Байректарят им е бил Мустан Кадицки. Който е носил байрека, той е вървел най-отпред и е яхал най-каматния кон.

<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 Следваща > Край >>
Страница 7 от 7