за Родопите и родопския диалект

Мераклия

Като в модерна приказка пак “дядо белобради”
на своя внук реши да се обади.
Днес това въобще не е проблем,
защото внукът му си има ДЖИ- ЕС- ЕМ.
Набира дядо нóмера съвсем подред,
като почва с 088 най-отпред.
Но за изненада в този ранен час
отсреща се обади нежен женски глас:
- Аз съм Люси и почти съм гола.
Лежа и пийвам кока- кола.
Тъкмо дядо се опита да затвори,
гласчето нежно пак му заговори:
- Почакай, татенце, почакай малко.
Не оставяй телефонната слушалка.
Така със нея ти се отпусни
и в младите години се върни...
Тя говорú му дълго, нежно, страстно.
На дядо му звучеше тъй прекрасно.
Надига се у него сила мъжка,
а девойката отсреща охка, пъшка.
Цял месец вече баба не усеща,
че той звъни на линия “гореща”...
Един хубав ден и сметката пристига,
баба щеше да “изкукурига”.
Скандал да видиш с мераклия дядо!
Дощяло му се и на него младо...

Сън в зимна нощ

Черноморец. Нуди плажа.
Девойка млада- боса, гола.
С кремче гръбчето ú мажа,
а тя си пие кока- кола.

Среднощен бар. И танц, и песни.
Чалъм, усмивка, кратък стих.
Да ходя хич не беше лесно-
почти не ядох- много пих.

С душ в квартирата “разпускам”,
след туй в леглото като пън.
Защо ми е купон, закуска
щом махмурлука го лекува сън?

Събуждам се. Не пеят птички.
Оглеждам се- реалност, проза...
По радиото “преди всички”,
на Минчо Празников прогноза.

И студ, и сняг на Беклемето,
в Пампорово за ски удобно.
А аз- сънувал съм морето,
което днес не е по джоба ми.

Зет без късмет

За кой ли път посягам към кибрита
и паля пак угасналия фас.
На масата- чиния неизмита-
в студеното легло съм само аз.

Мачът свърши и ще дават новините.
И тях ги гледам някак без мерак.
Замислям се и връщам се към дните
на този мой пропаднал скоро брак.

Живеехме в една голяма къща:
кухня, хол, две спални и килер.
Туй всичкото в “комплект” със мойта тъща
и тъстът ми- о.з. пенсионер.

Жена ми преди брака беше друга:
кротичка, смирена и добричка.
Бях сигурен- ще е добра съпруга,
да я взема бях готов на всичко.

Но тъщата превърна се в полковник,
а тъстът- в най- обикновен “фатмак”.
За всичко лошо станах аз виновник-
два пъти ме нарекоха “простак”.

Началото на края беше бурно.
Почна с репликата “дърта крава”.
Години мъчих се да съм културен,
но разбрах, че и така не става.

Сега лежа в леглото си самичък.
При детето пак ще ходя в сряда.
От капризни “мамини момичета”
всеки може яко да пострада

Да ме прощава Ботев
По идея на Соня Стоянова от клуб “Веселяк”- Враца

Тежко, тежко, вино дайте!
Да дадем, ама от къде?
Нима вий, глупци не знайте
по колко грозде се краде!

А когато няма грозде,
то да не ви е за сефте.
От цар Киро много поздрави!
Утешавайте се със менте!

Изповед на една безработна жена

Мъжът ми ме зарадва - купихме фризер,
втора употреба обаче.
По-радостна бях, че купи телевизор
и към кабелен канал го “закачи”.
Ето цяла година съм безработна,
в момента със статут домакиня.
Колко ли щях да се чувствувам самотна,
ако не беше “магията синя”.
По кабела ни пускат над 20 канала,
отделно и местна програма.
Гледам в момента аз три сериала
и през вечер една мелодрама.
Къщи, коли и артисти красиви,
кътчета рай на земята.
Хора усмихнати, хора щастливи,
хора с голяма заплата...
Мъжът ми в къщи рядко се мярка,
дeцата и те са студенти.
Имам съмнения в една секретарка,
но само в някои моменти.
Когато се връща и носи парички,
малко по-весело става.
Става спокойно в къщи за всички
и ревността намалява...
“Сънсет Биич”, “Полтъргайст”, “Микаела”
ми затварят кръга на мечтите.
Често гледам се. Май съм дебела!
И пак монотонно търкалят се дните.
Защо битието изглежда фалшиво?
За нас само туй ли остана?
Всичко хубаво, всичко красиво,
единствено там на екрана!...

Момчето на борчéто

По физика оная шматка
втора двойка ми зачука.
Аз в къщи казах на бащата.
Вика: “Хич да ти не пука!”

- И бал ще има, глей си кефа!
Пък след туй ще се оправим.
Аз на оная триста марки
и в уиски ще я давим.

А по история сухаря
четири пъти ме изпита.
Там... за царете на България
и за ханове ме пита.

За тройка той се кандърдиса,
но оня дърт... математика
отново двойката ми писа:
- Нямаш минимума!- вика.

“Бавареца” отдавна “шпоря".
Тате плаща всяка глоба.
Но бързо всичко се оформи,
имам вече книжка в джоба.

На тате бизнеса ме чака.
Ще ги “ударя във земята”
с костюм и риза- шест стотака
и кило по мене злато...

Неслука

За кой ли път замятам към шавáра
и чакам да “удари” гол шаран.
Припалвам аз цигара след цигара
от страстите рибарски завладян.
До мен колега четири пъти вади
червеноперки дребни и костур.
На мен единствен път ми се обади-
влакното се заплете във папур.
На дъно хвърлих и звънче увúсих,
ни звън, ни трепва плувката от час.
След обед ме обзема черна мисъл:
"дали “валат” отново ще съм аз?"
Но... клъвна и засякох със надежда,
хлъзнах се, нагазих във водата...
Колегата отдясно ме поглежда,
мряна дребничка край мен се мята.
Защо ли, рибке, ти не си ми златна,
да ме помолиш със човешки глас:
- Върни ме във водата ти обратно,
три желания ще ти изпълня аз!
Какво ли ще поискам в тоз момент?
Зле, съм с мижава заплата.
Щерка безработна, син студент
и упреците вечни на жената.
О, рибке, златна, где ли си се свряла!
Откриха скоро и за мой късмет
нов магазин рибарски във квартала
( скумрийка- два осемдесет и пет)

Шаран

Какво е шаранът? Риба сладководна.
На Никулден пак цената му скача.
То и през годината не е народна,
”международна” в декември обаче.

Но има шаранът заслуга голяма-
наивниците на него кръщават.
А те са у нас не един и не двама,
по избори се сами преброяват.

На добрия рибар се шаранът отплаща,
щом и “капан” от кюспе му предлагаш.
Човекът- “шаран” много лесно се хваща
и след това в общия кюп го налагаш.

Пак щъкат навсякъде в тая държава
рибари стари в нови одежди.
Не знам дали тоя народ заслужава
като шаран да го пълнят с надежди!...

Кокал

Там в горската държава, недемократична, упражняваше Лъвът властта си еднолична. Без корона и без скиптър той на трона се крепеше, а като символ на властта му мазен кокал беше.
Веднъж, обаче, Заек някакъв нахален, вмъкна се отнякъде, задигна този кокал ритуален. За цар се обяви този смешен Заек- самозванец, но всички знаят, че Заекът си е вегетарианец. Лъвът, обаче, го подмина гордо и с насмешка, и го остави да опита царската задача тежка.
Заекът се пъчи, вряка, гордо кокала прегръща, но никой поданик внимание не му обръща. Лъвът си знаят цар на горската държава и с кокал и без кокал всеки си го уважава.
Кандúса Заекът, измъкна се от свойта къща и към Лъва запъти се той, символа да връща. Лъвът посрещна го с моркови и гъби, усмихна се, а Заекът помисли, че се зъби. Преглъща Заю таз гощавка много трудно. Хем го е страх и му се стори малко чудно.
Десерт от плодовете горски той отказа, а Лъвът уригна се и с дрезгав глас му каза:
-Слушай, Заек, срещу тебе нямам нищо лично, но това с кокала е чисто символично! Нима си мислиш, че коя да е държава може само с кокал да се управлява? За тази дързост аз няма и да те накажа, защото ти за мен не си алтернатива даже!
Знай Лъв и Вълк могат да са в коалиция. Останалите ще са вечно в опозиция.

Изповед на един “средностатистически”

Защо на мен се падна баш тая орисия, нерационално да се храня, ментета да пия?За толкова неща все някого да моля и цигарите да спра, да нямам даже воля. Да гледам на екрана богатство и наслада и любовница да нямам, засукана и млада. По кръчми задимени все борчове да пиша и данъчен чиновник във врата ми все да диша.
Защо на мен се случи туй време ненормално, на весел да се правя, пък ку щé да ми е бáлно? Търговец, инкасатор ми париците подбира, пък за мене да остава все “лозе на баира”. Защо ли?- аз се питам. Ама така не може! Един да та обира, пък втори да та ложе! Трети ти са втáсва за бъдеще щастливо... Само, че ще трябва да чакаш търпеливо. Ден след ден се нижат, като зърна на броеница, картофи и фасулец все в моята паница...
Хем в стила не ми е в подробности да влизам, хем и в запас си имам “резервен оптимизъм”...
Държот добрите люде и Господ да ги чува!
Човещинката, викат с пари са не купува!...