за Родопите и родопския диалект

Папата си отиде, ние пак сме тук

Дочакахме и папата да дойде
и цели четири дена да гостува!
Та макар и в урочасана държава...
Ама карай... топло лято наближава.

За кой ли път джакпóта не улучих
пък най- редовно пускам от години.
И късметът мой, и той изневерява,
ама карай... топло лято наближава.

То май ще се разминем и с морето,
че спонсорите трудно се намират.
Рекичката и язовир, туй ни остава,
ама ... карай... топло лято наближава.

Със колорадски бръмбар ще се борим.
Дано да не захване само суша.
Сеéш си картофи пък излиза трява,
ама карай... топло лято наближава.

Понякога човек от сакантия
ракийка пийне и му дойде много.
Вярно е, че алкохолът не прощава,
ама карай... топло лято наближава.

Дано най- после и да се прихване
на живо папската благословия!
Та да живне мъничко народ, държава,
пък и ето... топло лято наближава.

Мечтание

Понякога мечтая да се върна
в един измислен, шарен детски свят,
където е разхвърлено, объркано
и никой не е беден, ни богат.

Където е усмихнато и весело,
със дяволии, песен и със смях;
хората са мили и естествени
и не познават що е подлост, грях.

Да, ама е прекалено хубаво
и май, че нямам нужда от това.
Че пак отново- влюбване, разлюбване,
игрички и "измислени" слова.

По- добре е всичко да е истина:
глупакът да е истински глупак,
да има хулници, завистници;
да губиш нещо и да търсиш пак.

Често да се бориш ти със дявола
опита ли се да те изкуши.
Пък ако дойде време за спасяване
да минеш към спасените души.

Предизвикано

Кажи ми, кажи, ти даскале беден,
как тъй от първи ставаш последен!
Едно време трóица с попа и кмета
бяхте на селото авторитета.
Как тъй се случи, какво е различно,
сега баш във времето демократично?
Пак ти държиш ръка първолашка,
а още се водиш в графа сиромашка.
Каквото ни дойде: инфлация криза,
пак се посяга на твоята риза.
Често в джоба ти дрънкат стотинки,
но пак знания даваш на твойте дечúнки.
Чат- пат радваш се с тях, с тях и празнуваш,
а понякога сам на щастлив се преструваш...
Но бързо съвземаш се, тръгваш отново-
понатрупаш ли гняв, го пропъждаш със слово.
Кажи ми, кажи, ти даскале беден,
защо не дочакваш урока последен!
На децата се радваш, че имат успехи
и с години си носиш старите дрехи.
Не се и сравнявай днес с кмета и попа.
На теб ти казват сега как се учат в Европа.
На тебе ти казват сега, че реформа ще има,
а чакаш със страх студената зима.
Понатрупаш години и мислиш спокойно
да изкараш урока последен достойно.
Наредба – убиец отгоре пристига
и чиновник нафукан ти кръвното вдига.
И чудиш, и маеш се в тая държава
това ли учителят наш заслужава!...

На изкусителя

Къде си ти, мой дяволе, нещо ми се покриваш?
Толкова си ме изкушавал, а сега май си
почиваш. Дали пък не дяволствуваш пред
мои най- близки хора или и теб те
наляга пролетната умора? Доста пъти
ме караш с алкохола да прекалявам и
над главата висиш ми та по жени се
“заблявам”. И в тая насока успехите ти
са отлични, защото с твоя помощ направих предложения неприлични.
Голям дявол си значи, мама му стара,
но не можеш да ме накараш да запаля
цигара. Едно на нула тук е за мене и
май стана ти ясно. Но винаги си наблизо
да ме хванеш натясно. Нямам никакво
обяснение, най- малко пък научно,
защо понякога без тебе даже става ми
скучно? Случвало се е даже за тебе и
да се затъжа, когато се налага мъничко
да поизлъжа. Ама то май бая се
навъдиха и хора да дяволуват. Хем
и свещи палят, хем икони целуват. Сега
по време на пости дяволите ще са по- активни
и всеки ще се присламчи към
грешниците наивни. А ти, дяволе мой, от
мен не си се отказал. Но да ти кажа, за
мене е чест, когато съм те “отрязал”.
Сигурно те е яд и може би ти е чудно,
че понякога с тебе се справям, а с хора
ми е много трудно.
Къде си, мой дяволе, нещо ми се покриваш?
Толкова си ме изкушавал, а сега май
си почиваш. Дали пък не дяволуваш пред мои най- близки хора или и теб те наляга пролетната умора?...

Грехосъмнение

Кое е грях, се питам аз? Не мога да си отговоря. Не искам и с дядо поп в кафенето аз да споря. И лутам се в тоз живот ту праведен, ту грешен, и лутам се в тоз живот ту вчерашен, ту днешен. Един ми вика грях било да пожелаеш нещо младо, а на всяка крачка мераклии от юноши до дядо. Друг ми вика: грях било, ако човек през пост не пости, а го гледам как през пост нагъва мръвки с гости. Не е ли грях и то голям, сега се питам аз, да послъгват и крадат докопалите власт? Смирено влизам в храма свой, покорно паля свещ. Там бивши атеисти ще видиш колко щеш. Съмнявам се дали… не е ли пак измама? Или намерили са те в греха си път към храма.
Минават ден след ден и всеки остарява, и ще не ще човек навярно прегрешава. Не зная в наше време брои ли се за грях, чиновници да псува ядосан сиромах? За жалост тук и там човек си позволява да каже грозна дума и за свойта си държава.
Но да се върнем на греха- земен и човешки, и да отделиме ний греха от дребните ни грешки. Да погледнем с усмивка на нашите мераци. То дяволът под път, над път все търси си ортаци.
Кое е грях се питам аз? Не мога да си отговоря. Не искам и с дядо поп в кафенето аз да споря. И лутам се в тоз живот ту праведен, ту грешен, и лутам се във тоз живот ту вчерашен, ту днешен...

Един наш колега от клуб "Морски таралежи" Бургас Тодор Кисьов пише:

Празна надежда

"Живеех си доскоро с оптимизма,
че ще ми дойде пустия акъл,
но стана също като комунизма.
Отиде си - преди да е дошъл..."

Николай Лайков пък пише:

За благодарност

Привързах кривото дърво
с лико
да го изправя,
а то ми бръкна в лявото око
да ми напомни, ако съм забравил,
че кривото дърво не се изправя.