Писмо от остров Лесбос
( намерено в гр. Бяла от автора по време на риболов)
Аз съм българка и се казвам Марийка,
и уверявам ви - не съм лесбийка.
На остров Лесбос попаднах с един Иван,
сводник някакъв от Ихтиман.
Тук ме завря и ме направи сервитьорка,
а аз мечтаех си за Палма де Майорка.
Наоколо жени, жени по двойки:
англичанки, шведки , фрацузойки.
Полицията проверяваше за виза
и Иван набързо се “изниза”.
Аз се укрих в склада за маслини
и от тогава страдам вече две години.
Живея и работя с хора чужди,
пък съм с нормални сексуални нужди
и често си мечтая аз да седна
в скут на българин на възраст средна.
Защото имам спомен от България,
където работех в една бирария.
Пари събирам вече много време
и се надявам някой да ме вземе.
Писмото написах и в бутилка хвърлих го в морето,
и дълго, дълго чакам си късмета.
Да се измъкнем някъде по света,
където е нормална любовта.
Как да мръдна като съм нелегална,
а тук и платената любов не е нормална.
Дано писмото ми на свестен мъж попадне,
да дойде тук да ме открадне.
С него ние да вземем ферибота
и отново да ме върне в живота...
